В началото на 1999 г. френската фирма "Арселор" продава на компания от Индия едно от предприятията си в Източна Франция с 1200 служители. Ръководството на "Арселор" обаче преценява, че за 200 от тях на възраст над 50 години ще бъде много трудно да си намерят нова работа.
Вместо да се впусне в безсмислен и скъпоструващ социален план за обезщетяване,
"Арселор" решава да създаде предприятие, където тези хора да могат да работят до пенсионирането си.
Дейността на новата компания е далеч от тази на "Арселор" - металургията - и се състои в това да се цифровизират документите за гражданското състояние.
Служителите, уморени от тежките условия на предишното си място, и в момента продължават да работят в тази компания в очакване на пенсионирането.
Един от тях е 50-годишният Бернар:
"Седя пред компютър, научиха ме да работя с програмата. По-рано работех по наблюдението на пещите. Шумът беше много силен - 90 и повече децибела, в цеха имаше сто пещи.
Работеше с в опасна обстановка, пренасяха се тежки товари.
Предложиха ми да работя тук, защото след проблеми със сърцето не можех да ходя повече в цеховете. Имах късмет и се надявам да приключа тук кариерата си.
Работя като нормален човек, обядвам по обед, вечер се прибирам, в събота и неделя съм си вкъщи, въобще водя по-нормален живот", разказва Бернар.
Ирландия претърпява истински икономически разцвет през последните десет години и въпреки това
страната не пренебрегва нуждата от професионална преквалификация.
В тази страна, където нивото на безработицата е едно от най-ниските в Европа, отъпканите пътеки между университетите и предприятията са ключът успеха.
Ирландското население е младо, гъвкаво, мотивирано и свръхпродуктивно. Страната е начело в развития свят по отношение на броя дипломирани в областта на науките и технологиите.
Благодарение на чуждите инвестиции, предимно американски, от 90-те години насам заетостта е почти пълна с едва 4,4% хора без работа.
Нещата обаче не винаги са били толкова розови. През 70-те години Ирландия е една от най-бедните страни в Европа, но инвестициите в образованието и технологиите оказват своето влияние.
35 години по-късно, когато текстилно предприятие като "Fruit of the Loom" затваря врати или пък производител на компютри делокализира мощностите си в Азия, Агенцията по заетостта и преквалифицирането събира обичайните си партньори в лицето на Асоциацията на работодателите, правителствената агенция по инвестициите и висшето образование, за да създадат най-подходящите професионални курсове за нуждите на пазара.
От 2000 г. в България се прилага т.нар. точкова система,
съгласно която мъжете могат да се пенсионират на 60 години, ако имат 40 годишен стаж или 100 точки.
Жените излизат от активна трудова дейност на 55 години, ако имат 90 точки или 35 години стаж.
Проблемът е, че много от хората губят работата си преди да са стигнали дотам.
На тази възраст наемането им на работа отново е изключително трудно, въпреки текста от Закона за насърчаване на заетостта, според който за всяко разкрито място за безработни жени над 50-годишна възраст или за мъже над 55 години, на работодателя се предоставят суми за времето на наемане, но не повече от 12 месеца.
За голяма част от хората над 50 години единствената заетост е свързана с гледането на внуците. Много от останалите без работа дори на 40 години са отхвърлени от пазара на труда.
Остарял мироглед и неадекватни познания изтъкват като доводи някои компании,
за да оправдаят политиката на ненаемане на хора над 40 години.
Известно е, че категории като пол и възраст, които персонализират дадена автобиография, в действителност я дискриминират.
За да увеличат шансовете си поне да се явяват на интервю някои прибягват до малки хитринки - не споменават годините на завършване на образованието си, спестяват от опита си.
Работодателите предпочитат някой току-що завършил, готов на всякакви условия и всякаква заплата. В много от обявите за работа ясно е посочено - до 35 години, но дори да не е упомената възрастта, възрастовата дискриминация пак е налице.
Допълнителната квалификация, два езика или опит не са от значение.
Масово жени в края на 40-те търсят работа за гледане на деца, като продавачки в павилиони или домашни помощници. Мъжете на тази възраст имат късмет, ако си намерят работа като пазачи.
Лансираната в някои европейски страни идеята за автобиографии без лични данни, с описание само на професионалния опит, засега не се възприема еднозначно от българските компании.
