В се повече французи се оплакват от невъзпитаното използване на мобилните телефони. Производителите пък отговориха, разпространявайки упътване за "благоприлична употреба".
Жан-Мари Данжу е представител на френската асоциация на мобилните оператори, която се опитва да предотврати евентуално раздразнение.
"Убедени сме, че развитието на мобилните телефони трябва да бъде придружено с поемането на лична отговорност чрез съвети, ясна информация. Това означава просто да помислим за другите", казва Жан- Мари.
Проблемът е, че много притежатели на мобилни телефони
не ги изключват на публични места
Операторите са се обърнали за помощ към социолози и психолози, за да разберат причината за това поведение.
Оказва се, че отговорът е много лесен. Шантал Вантри, който заедно с Вероник Пюеш е автор на книга, посветена на проблема, разказва как телефонът се превръща в жив обект.
Отношението към телефона е сравнимо с детски жест и поведение на привързаност към предмета.
В същото време обаче той позволява да чуем гласовете, да се обадим на хора, които ни дават чувство за сигурност, хора, които са около нас, но които може да са в този момент далеч и чрез телефона да се доближат отново.
Телефонът е единственото средство за това приближаване, когато е налице почти постоянно физическо отдалечаване.
Възлюбеният телефон обаче трябва да бъде изоставен по време на филм или спектакъл. Често това правило не се спазва.
У нас масово не се спазва етикет за ползване на мобилните телефони
и това се приема за нещо нормално
Преди време, когато мобилните телефони едва навлизаха в ежедневието на българите, собствениците им търсеха начини да изтъкват, че притежават такива.
Беше дразнещо и парвенюшко поведение. И днес то не е отминало.
Масово където и да седнат много хора слагат телефоните на масите или непрекъснато си играят с тях. Целта е отново да правят впечатление и да се хвалят се с екстрите им, въпреки че в повечето случаи не ги използват.
Обикновено това поведение е липса на култура и
погрешно разбиране за някакъв социален статус,
който не се покрива с реалните възможности.
Телефоните масово се носят и на врата и това като че ли става мода.
Всеизвестно е, че не остава без последствия за здравето. Същото важи и за дългите разговори. Малко са хората, които дискретно използват телефоните си, демонстрирайки съобразителност с околните.
Телефоните са част от ежедневието и това вече се превръща в проблем. Сред общия градски шум звънят хиляди чалги мелодии.
Това натрапване на личния вкус също издава липса на култура, особено ако телефонът е служебен.
Освен гръмките мелодии масово се говори много високо. Нахално мнозина не смятат за необходимо да изключват любимия си телефон на публични места като кино, театър, на лекции или по време на час в училище, дори в църквите.
Някои обясняват това поведение с желанието да бъдат в непрекъсната връзка с околния свят. Ако изключат телефона си, се чувстват като откъснати от света.
Това пристраствяне обаче може да се компенсира с поставяне на телефона на вибрация или на тих режим, но също е въпрос на култура.
Практиката показва, че дори при наличие на забрани, те рядко се спазват. Няма наказателни мерки за това, че някой не си е изключил телефона или е смутил обществено събитие или важна бизнес среща.
Изрични забрани за използването на мобилни телефони има
в банките и по време на шофиране
Новият закон за движение по пътищата позволява ползване на телефон само с хендс-фрий, но често сме свидетели, че и това не се спазва.
Изглежда странно, но се обмисля да се забрани използването на мобилни телефони при изпълнение на задачи в българската армия - заради разпространените в интернет видеоклипове на български военни батальона в Кербала през пролетта на 2004 г.