И зтичането на мозъци от Европа към Северна Америка продължава. За да допринесе за завръщането на учените, местните власти в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия създават нови работни места за тези, които изберат да се завърнат.
34-годишният Кристиан Кант е био-информатик, получил образованието си в Бохум, сърцето на Рурската област. Като много други негови колеги, търсещи нови перспективи той избрал да замине в Канада.
Там той живеел и работел до момента, когато прочел в научно издание, че властите в Северен-Рейн Вестфалия търсят германски учени, заминали в чужбина. В момента той работи в университета в Бон.
Кристиан Кант разказва, че е напуснал Германия по две причини. Първо, искал да опознае света, а Канада го впечатлила и второ, там имало екип от прекрасни учени. Когато заминах обаче съвсем нямах намерение да затварям окончателно вратата зад себе си, споделя той.
Кант е един от четиримата учени, специалисти по нанотехнологии, които са възползвали се от програмата за подкрепа в Дюселдорф. На всеки учен, който създаде група от изследователи се дава сума от 1 250 000 евро. Ангажиментът е да работят за срок от поне пет години и да публикуват трудовете си на два езика.
Според Кант условията за работа в Германия са отново налице. Освен за самите учени, полза от инициативата за завръщане на високообразовани специалисти има и университетът в Бон, който се надява по този начин да се подготвят повече учени.
Идеята на властите в Северен Рейн-Вестфалия е не само да накарат германските специалисти да завърнат, но и да привлекат висококвалифицирани учени от други страни.
Емиграцията е изключително силна в новите членки на ЕС. Младите хора заминават, за да сменят не само работата си, но и социалната среда.
Балтийските страни са един от многото примери за тази тенденция. След присъединяването на Литва към ЕС всяка година около 30 000 души напускат страната, а това все пак представлява 1% от населението.
В съседна Латвия положението е почти идентично. Голяма част от литовците и латвийците заминават във Великобритания да работят в строителството или да берат портокали в Испания. Все повече млади хора избират университети в други страни, където остават и да работят след това.
Като мотив за отпътуването в чужбина балтийците посочват не толкова заплатите, колкото социалния контекст, като например бюрократичната тежест, незаплащането на допълнителни часове или плащането на част от възнаграждението "на черно".
Мнозина се оплакват, че да поискаш информация от държавна институция или администрация в Литва е равносилно да говориш на глух.
Балтийските страни също лансират програми за връщане на квалифицирани специалисти, но в повечето случаи те остават само на теория.
Изтичането на мозъци от България продължава и след като страната стана член на ЕС. Проблемът засяга най-много младите емигранти. Основната причина се крие в липсата на стимули за амбициозните млади хора да се развиват в родната си страна.
Нормално е, те да искат добри доходи и постигане на висок стандарт на живот. Затова един от утвърдените канали за изтичане на човешки капитал е образованието в европейски или американски университети.
Образованието е трамплин за професионална реализация във все по-глобализиращия се свят. Предвижданията сочат, че ежегодните загуби не само на млада работна ръка, но висококвалифицирана, ще продължават да подсилват демографския срив, пред който е изправена България.
С цел да намалят напускането на образовани хора някои университети и бизнес компании стартираха програми за посредничество между студенти, търсещи работа и всички частни и държавни институции.
За съжаление няма активна държавна политика в тази насока, както няма и стимули за завръщане на български специалисти от чужбина, констатират от фондация "БГенерация".
Фондацията е основана от група българи, емигранти в САЩ. Тя смятат, че да се установи продължителна комуникация и връзки с българската диаспора от специалисти в чужбина е толкова важно, колкото и да се работи с тези специалисти по тяхното завръщане в България.
Според членове на фондацията България би се сторила привлекателна на българските специалисти в чужбина, ако те могат да стартират свой бизнес.
Много специалисти могат да продължат кариерите си в различни правителствени и частни агенции, където биха могли да видят резултатите от своята работа по-ясно от това, което се случва в една западна инвестиционна банка или консултантска фирма със строга йерархия.
