М еждувременно Мира Маркович се обяви за скромно погребение в Пожаревац, Източна Сърбия. Ако решението зависеше от мен, бих избрала родния му град, където би бил положен до майка си, казва тя пред днешния брой на белградския в. "Вечерне новости" (Novosti.co.yu).
Вдовицата и дясна ръка на бившия сръбски президент твърди още, че е заложник на заповедта за арест на Интерпол и не може да се върне в Сърбия, поради което все още не е решила къде да бъде погребан нейният съпруг.
Мъжът ми бе убит от Хагския трибунал, твърди още Маркович, като посочва, че магистратите не са имали доказателства, за да го осъди, а не са могли и да го пуснат.
"Слободан отдавна беше болен и се разболяваше все повече. Предупреждавах, че се чувства зле, но не му позволяваха да се лекува", спомня си тя.
Месеци наред камерите в килията на Милошевич са работели непрекъснато, а също осветлението, поради което той не е можел да спи, категорична е вдовицата му.
"Той беше крайно изтощен, нещата вървяха към онова, което се случи в събота. Може би е имало други мерки, които са съкратили живота му", намеква още Маркович.
"Те (Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия) не му разрешиха да се лекува и не му даваха възможност да си отдъхне, за да се възстанови. Международен лекарски екип установи, че той страда от съдови проблеми в главата, което налагаше да прекрати всякаква работа и да бъде настанен в болница. Но те не му позволиха", добавя тя.
Според нея Международният трибунал е убил Милошевич, "защото те нямаха основания да го осъдят, а не можеха да го освободят" и това било "планирано физическо ликвидиране".
Наричана днес от западните медии "червената вещица", Маркович изиграва ключова роля за кариерата на мъжа си и става известна с изявленията, че снимката му ще стои редом с портрета на Тито. (Вж. "Милошевич управлява 13 години, жена му бе негова дясна ръка").
Тя беше професор по социология в Белградския университет и оглавяваше собствена лява партия, а местонахождението й през последните години е неизвестно, но се предполага, че се укрива в Русия, като останалите си най-близки роднини.
Тя избяга през 2003 г., след като бе обвинена в злоупотреба с власт, и се смята, че е намерила убежище в Русия заедно със сина си Марко, който се намира там от падането на режима на баща му през октомври 2000 г.
Според 8-часовата аутопсия бившият югопрезидент е починал от инфаркт на миокарда, макар че бе назначена и токсикологична експертиза, която да определи дали смъртоносната сърдечна криза е била повлияна или не от някакви медикаменти.
Патолозите установили два кардиологични проблема, от които е страдал Милошевич, довели до кончината му на 64-годишна възраст. Първоначалните заключения на съдебните медици бяха оповестени след еднодневни слухове и предположения.
Бившият югопрезидент страдаше от сърдечни пристъпи и хипертония и заради влошеното му здраве съдебният процес срещу него многократно бе прекъсван, продължи повече от четири години и разходите по него надвишиха 200 млн. долара, напомня "Ройтерс".
След кончината един от адвокатите му - Зденко Томанович, предаде на журналисти превод на писмо, което клиентът му написал до руските власти вечерта преди смъртта си. "Те искат да ме отровят. Сериозно съм разтревожен", твърдял Слобо.
От руското външно министерство потвърдиха, че ръкописният текст е било изпратен до шефа на дипломатическото ведомство Сергей Лавров, но е стигнало до Москва едва в неделя.
Неговият брат Борислав Милошевич, който живее в Москва и е бивш посланик на Югославия в Русиия, поиска в Хага да отидат руски лекари, защото "семейството няма доверие в тази аутопсия, същшо както самият той нямаше
доверие в това правосъдие".
По-рано той настоя тленните останки на експрезидента да лежат в сръбската столица Белград; чуха се и искания тялото му да бъде транспортирано в Москва.
Дъщерята на Милошевич - Мария, предложи от своя страна той да бъде погребан в Черна гора - родния град на баща му Лева река.
Днес тялото му бе изнесено от Националния институт по съдебна медицина и според един от адвокатите му ще бъде изпратено в Белград.
Междувременно ден по-рано прокурорът Карла дел Понте не изключи и хипотезата обвиняемият да се е самоубил, тъй като му оставали само 40 часа да подготви защитата си.
В семейството му е имало и други подобни случаи - докато бъдещият президент учи право в Белградския университет, баща му Светозар се самоубива с изстрел в главата, а майка му Станислава се обесва 11 години по-късно. Чичо му, бивш генерал, също слага сам край на живота си.
криза, която тихо расте" />
