М еждународното изнудване по повод транзита на газ ще задълбочи кризата в България.
Доскоро всички мислеха, че вместо 7% от БВП икономическият ръст ще е 3,5-4%. Сега се оформя предчувствие, че ще стане по-лошо.
На това отгоре статистиката публикува отчетите за ноември. Спадът на промишленото производство (8,8% на годишна основа) се описва като катастрофа. Битува вярата, че "правителството трябва нещо да направи".
През май 2008 г. 8,2% ръст на производството бе отчетен с гордост за най-голям успех в ЕС, след Румъния. Сега спадът идва след период на разгръщане на промишленото производство: ако този ръст за февруари 2000 г. е 100%, през октомври 2008 г. равнището е около 180%.
Самочувствието е високо, но само когато се търсят произведени тук стоки и услуги.
1997 - 2008 г. е най-дългият период на ръст на благосъстоянието на граждани и фирми след 1978 г. Разходите за дълготрайни материални активи (също белег на благосъстоянието) през 2000 г. са 5,4 милиарда лева; през 2007 г. ? 27,4 млрд., т.е. над 5 пъти повече или около 20% средногодишен ръст на инвестициите.
И ръстът на благосъстоянието, и забавянето му, и възможното му понижаване са следствие на размяната между българските граждани и предприемачи с тези на Европа и света.
Всяка стопанска криза е корекция на онова, което се нарича "фалшива икономия". Това е икономика, в която мислиш, че пестиш или печелиш, но след време се оказва, че по-скоро харчиш и губиш.
Когато семейство си купи кола на старо, която след първоначалното спестяване му създава проблеми, то знае за какво става дума.
Няма принципна разлика между преживяванията на такова семейство и преживяванията на кризата от граждани, предприемачи и правителства. Разликата е в масовостта на изживяването, че то в единия случай е медийно събитие и повод да се обвиняват правителства и нации.
Кризата с доставките на "евтин" руски газ доказва, че обвързването с един доставчик е глупаво. Подобни новогодишни честитки от Русия за Украйна са традиция от 15-ина години. Същото важи и за опита на България.
През декември 1990 г. Съветският съюз реагира на избора на коалиционно правителство с трикратно увеличение на цената на ядреното гориво. По нищо не личи някой в България да си е направил изводите, енергийната зависимост от Русия е завършена изцяло.
Предприемачите, инвестирали в изискващи много енергия отрасли, са се предоверили на правителствата на България, че могат да осигурят договори за безпроблемни количества енергия.
Те са подмамени и от перспективата да станат знакови инвеститори, от т.нар. клас "А", за който данъкоплатците покриват разходите за насрещни "правителствени" инвестиции. С тези средства е било възможно построяването на поне още два газови резервоара като Чирен. В полза на въпросните предприемачи и хората, работещи за тях. Това не се е случило. И причината също е очевидна.
Освен съзнателното безхаберие на поне две правителства, исторически тази фалшива икономия датира от Ямбургската спогодба и се корени в непотребната структура на стопанството на България, създадена през 70-те години на миналия век.
Кризата е от полза и за общото наместване на цени, разменни курсове, инвестиции и правила на играта в глобален мащаб. Ясно е, става дума за фалшиви икономии и изгоди от поевтиняването на заеми в резултат на правителствена намеса в САЩ и други страни.
Финансовата криза започна, когато инвеститорите отказаха да купуват продуктите (дълговите инструменти), създадени вследствие на тази намеса.
Правителствата не просто предизвикаха кризата. Засега те не могат да се справят с нея и създават нови проблеми. Например капитализират банки без изчистване на лоши кредити.
Това се случва от Казахстан до САЩ, като се мине през Китай, Русия, Великобритания и не малко други страни. В България правителството няма толкова свобода.
Трудно е да се печели по-малко. Но сегашното положение е пълна противоположност на периода от 1990 до 1997 г. Тогава икономиката е в упадък от 4,7% от БВП на година, дезинвестициите са 8,8%, а средният бюджетен дефицит е 6,3%.
