В пресата редовно се появяват суми с много нули, когато се заговори за трансфер на френски футболисти към чуждестранни клубове. От Платини, който отиде в "Ювентус" през 1982 г. до Зидан, купен от "Реал Мадрид" през 2001-ва.
От общо 23 играчи на френския национален отбор по футбол, които треньорът Реймон Доменек е избрал за евроквалификацията между Франция и Литва на 17 октомври, 16 играят извън френската Първа лига, а цели 9 от тях са в английски клубове.
Това е само върхът на айсберга, защото футболистите от всички френски дивизии, които играят в Англия са над стотина!
Това масово преселение започна през 1995 г. след влизането в сила на решението "Босман", което превърна футболистите в европейски работници като всички останали и на практика бе
забранено на кубовете да ограничават броя на чуждестранните играчи
Съвсем скоро тенденцията се задълбочи, тъй като френските играчи осъзнаха, че ще бъдат много по-добре платени в Англия, отколкото във Франция.
Не само че данъците отвъд Ламанша са по-изгодни, а и заплатите там са по-големи. За сезона 2006/2007 средната заплата на футболистите в Англия е 145 000 евро на месец срещу едва 38 000 във Франция.
Разпределението на печалбите от правата за тв излъчване са такива, че последният в английското първенство получава толкова, колкото първия във френското.
Освен парите обаче има и друг аргумент: в родината си футболът е много по-популярен и
стадионите са пълни през целия сезон,
когато става дума за "Ливърпул", "Манчестър Юнайтед", "Челси" или "Арсенал", докато във Франция трибуните се пълнят средно по 65%.
Абонаментите за стадионите на един от четирите изброени английски клубове се запазват за години напред. Затова и добрите френски играчи предпочитат да играят отвъд Ламанша, където бързо се превръщат в звезди.
По следите на играчи като Тиери Анри или Никола Анелка, цяло едно поколение от млади френски футболисти избират други страни, но с по-малки заплати.
Един от примерите е Чехия, която се оказва добре дошъл етап в кариерата на второразредните футболисти. В началото на този сезон 25-годишният Микаел Таварес започва да играе в отбора на "Славия Прага" и вече се е наложил като титуляр в защитата на клуба.
"В края на годината се оказах без договор, приключиха отношенията ми с един клуб от Втора дивизия. Благодарение на Синдиката на професионалните футболисти във Франция започнах подготвителен стаж, за да не губя форма.
Дойдоха хора от "Славия", явих се на тестове и подписах договор. Това е като в сън... Ето ме сега тук.
Имам приятел, който играе в "Спарта Прага" и той ми беше говорил малко, но не си представях нещата точно така. Беше ми разказвал само хубави неща за Чехия и аз се убеждавам в това. В момента изживявам най-хубавите моменти в живота ми", разказва Таварес.
Чехия е много подходящ етап за футболисти от Франция, които нямат възможност да играят в родината си, но искат да се развиват. В чешкото първенство те имат шанс да бъдат забелязани от мениджърите на Бундеслигата, които постоянно наблюдават футбола в страната.
Нормално е отборите в Европа да търсят млади играчи в чужбина. Не е рядкост интересни български мачове да протичат с присъствието на
чуждестранен мениджър или скаути от Европа
Затова младите български футболисти стават много актуални на трансферния пазар. Сегашната трансферна практика включва наблюдение на живо, твърди един от най-успешните мениджъри у нас Емил Данчев.
Ако интересуващата се страна е привлечена от качествата на дадения футболист, вече изисква записи с последващи негови мачове. При окончателното решение за осъществяването на трансфера важна роля играят и качествата на състезателя извън терена като комунитивност, манталитет.
Така качествата на Димитър Бербетов допринесоха за успешния му трансфер изстрелвайки го в големия футбол, а впоследствие чрез английския "Тотнъм" той се превърна в най-скъпоплатения български футболист.
Друг трансфериран български футболист - Валери Божинов, направи добра реклама на Апенините на младите български футболисти и занапред се смята, че който от тях отиде да играе в италиански отбор, ще му е по-лесно да пробие.
Освен това попадайки в големите отбори, младите футболисти имат възможност да се развиват. А участието в силни мачове
рязко вдига цената им
Проблем остава нивото на футболистите от чужбина, които привличат българските отбори. С оглед на финансовите си възможности и по отношение на трансферната си политика водещите български отбори изостават сериозно от големите европейски клубове.
Повечето от българските клубове не обявяват сумите си за трансфери, но отбори като "Литекс", "Левски", ЦСКА се стараят да имат прилична селекция от чужбина.
В българската трансферна практика като емблематичен пример за неуспешен трансфер ще остане случаят с бразилските футболисти Лео Лима и Родриго Соуса. Двамата се присъединиха към отбора на ЦСКА през 2003 г. със статут на суперзвезди срещу внушителната за родните стандарти сума от 2,7 млн. долара.
Бразилците ужасиха съотборниците си с надменното си държане, а после изчезнаха. Причината бяха неплатени заплати. Ръководството на отбора бе убедено в правотата си, но бразилците подписаха с други клубове и дори осъдиха ЦСКА.
