При комунизма промяната на имената е била незаконна, а допълнително усложняващо обстоятелство щял да бъде и фактът, че става въпрос за отбор от западната страна на Желязната завеса, разказва "Скотсмън". С падането на комунизма през 1990 г. обаче процедурата не се задвижила по-бързо, тъй като съответното законодателство трябвало да отстъпи на по-спешните реформи, засягащи демокрацията, тайната полиция и собствеността върху имотите, пояснява изданието. С този хаос в правната система г-н Юнайтед от китния дунавски град Свищов отложил опитите за смяна на името с близо десет години. През 1999 г. той гледал как отборът му печели Шампионската лига и най-сетне се решил. "Моментът беше дошъл, не можех повече да отлагам. По този начин исках да демонстрирам своята привързаност и благодарност към този тим", разказва българинът. Това съвпаднало и с подмяната на личните документи, тъй че моментът бил много подходящ, мислел си тогава Левичов.
Обаче не станало така. В съда повдигнали вежди, защото законът позволявал смяна на името само при специфични обстоятелства - ако например настоящото ти име буди подигравки, пише още "Скотсмън". А фанатичната привързаност към един футболен тим не представлявала такова обстоятелство. И му отказали. Решението било произнесено през март 2000 г. Приятели и съседи го убеждавали да се откаже, като му обещавали да му казват Манчестър Ю, дори да не се нарича така по паспорт. Но той продължил битката и в крайна сметка съдът му позволи да носи името на отбора заедно с бащиното и фамилното си име. Остава му още една битка, допълва "Скотсмън" - да махне и тях, за да си остане само "Манчестър Юнайтед". Не съм доволен, трябва да съм Манчестър Юнайтед, настоява той. А следващата му задача ще бъде да приучи близките си към новото си име, тъй като майка му все още го нарича Марин, което той твърди, че ненавижда.
Случаят обаче е изцедил спестяванията му - които по ирония на съдбата провалили плановете му да лети до Манчестър, където да гледа за първи път на живо любимия си отбор. По-рано тази година той писал до клуба, като им разказа за делото, което води в съда, но - вероятно защото в централата на клуба не са му повярвали - получил оттам само писмо, с което му благодаряли за подкрепата.
Нещастията продължили да го спохождат и тази година - когато се прибирал вкъщи с колелото си след финала на световното, го ударила кола. След катастрофата той изгубил четири зъба и получил сметка за медицински услуги, която изсмукала остатъка от спестяванията му. Но той остава непоклатим и вярва, че отборът ще бъде на челното място в Европа. Кажете на читателите си, че британският футбол е №1 в България, казва още българинът пред вестник "Скотсмън". Сега той се надява жребият за Шампионската лига да изправи "Ман Ю" срещу български тим, за да има късмет най-накрая да гледа героите си на живо, заключава шотландското издание.
