Докладите в ОССЕ, Държавния департамент на САЩ и ООН от последната седмица сочат, че албанските сепаратисти всъщност извършват етническо прочистване, насочено към македонското население. Това не изненадва наблюдателите на балканските събития, които следят нарастващата трагедия на страната. По време на 10-годишните битки в някогашна Югославия Македония успя да се съхрани непокътната, при това без помощта на международната общност. След напрегнати преговори югоармията напусна без бой, а заслужаващите аплодисменти усилия в тази посока бяха приписани главно на първия македонски президент Киро Глигоров. Имаше напрежение - самият Глигоров бе обект на неуспешен атентат, - но без битки. Правителството и народът бяха често приветствани от международната общност за усилията им да създадат и съхранят мултиетническото общество. Партии, представляващи етническите малцинства, влязоха в парламента. Албанските партии бяха коалиционни партньори във всички правителства. Днес шестима от 17-те министри в кабинета са етнически албанци, както и зам.-председателят на парламента и няколко посланици в чужбина. Има начални, основни и средни училища, където се преподава албански; предстои да бъде открит и албански университет. Има и албански телевизии, театри, вестници. Защо тогава е това етническо насилие напоследък?
Военизираните албанци твърдят, че се борят за човешки права. Това е мантра, която в миналото се утвърди като печеливш аргумент. Този път обаче тя е прикритие за въоръжено преначертаване на границите. Окупирането на територии, прогонването и убийствата на цивилни; заплахите с бомбардиране на парламента в Скопие; прекъсването на водоснабдяването на Прилеп и етническото прочистване, прилагано спрямо мнозинството македонци (които в района на конфликта са малцинство) - всичко това повдига въпроса: Дали човек се бори за признаване на майчиния му език със снайпери и минохвъргачки?
"Етническите чистачи" - АНО, са предимно някогашни бойци от АОК, които се сражаваха в Косово заедно с НАТО. Повечето от техните въоръжения и жива сила идват през границата с Косово, администрирано от НАТО. Миналата седмица Съветът за сигурност на ООН препоръча на КФОР и на мисията си в югопровинцията да патрулират по границата като защитници.
Американски, европейски и натовски дипломати посредничиха за мирно споразумение, което поставя акцента върху гарантирането на правата на албанското малцинство като необходимо условие за разоръжаване. Но така се пропуска основната идея: радикалните албанци се сражават за територии. Те правят точно това, за което мнозина наблюдатели предупреждаваха през последните години - ескалиране на насилието до радикализиране на средния гражданин.
Макар дипломатите да настояват, че те няма да преговарят с АНО, Западът де факто узаконява убийствата в името на езиковия спор. Междувременно тази крехка и бедна държава - същата държава, която бе основната база на НАТО за операцията срещу Югославия на Милошевич, продължава да изпълнява тази роля за омиротворителите в Косово и прие 350 000 косовски бежанци, - е разкъсвана на парчета от въоръжени мъже, оборудвани и обучени от НАТО.
Кризата в Македония е следствие от ангажирането на НАТО с Балканите. САЩ и съюзниците им смята, че е прекалено рисковано да се опитат да разоръжат АОК (или АНО), въпреки че това бе основното им задължение по време на мандата им в Косово. Разоръжаването на АОК миналата година бе до голяма степен символично. Чувалите за трупове не са сексуално привлекателна гледка, така че НАТО избра да позволи на бойците да запазят оръжията си.
Присъствието на НАТО в Косово стори много повече от това да въоръжи и обучи бойците. То доведе до нарастване на конфликта. Психологическият ефект от това, че целият свят застана на страната на Великата кауза (както я разбират албанските екстремисти) окуражи въоръжената им борба. А етническото прочестване и окупирането на територии са стъпка напред за преначертаване на границите. Последните десет години в Югославия ни показаха нагледно до какво води това.
Международната общност не може да спре кръвопролитието с лицемерни призиви към "двете страни". НАТО, ЕС и САЩ оказаха огромен натиск върху демократична Македония тя да не се защитава. Сега агресията излиза извън контрол. Като резултат от "мирния процес" Македония е на пътя на федерализацията и дезинтеграцията.
АНО трябва да изостави въоръжената си агресия, преди да започнат още политически преговори. А САЩ има морално задължение да ги спре, за да не превърнат Македония в нов Афганистан или Камбоджа.
