"Ако бях наистина нацист, щях вероятно да се защитавам по друг начин, но просто не мога да проумея, че сега ме представят като такъв. Забравя се, че баща ми бе затворен от нацистите, а брат ми и аз отнесохме боя, защото бяхме против нацизма."
САЩ му забраниха дори да влиза в страната им. Забравени бяха заслугите му като австрийски външен министър и впоследствие - генерален секретар на ООН.
Всъщност бурята се разрази след избирането му за президент на Австрия през 1986 г., но той не пожела да подаде оставка и устоя на натиска. Така в продължение на шест години Австрия се оказа в международна изолация.
Специалната комисия от историци стигна до извода, че Валдхайм е знаел наистина за нацистките престъпления, но няма лично участие в тях. Самият той казваше:
"В политиката човек не може да очаква благодарност. Човек трябва сам да изпитва удовлетворението, че е свършил нещо добро, а аз имам това удовлетворение - мисля, че дадох най-доброто от себе си през дългите ми години в политиката."
През 1986 г. самият той твърдеше, че е бил на служба в нацистката армия единствено като преводач и чиновник и не е бил наясно с действията на армията, но всъщност е присъствал на срещи, където са били обсъждани някои операции.
Историци се спират конкретно на ролята му в т.нар. акция "Козара" от лятото на 1942 г. срещу партизаните на Тито, действащи в бивша Югославия.
В боевете по "прочистване" на територията, а после и в концентрационни лагери намерили смъртта си хиляди участници в съпротивата и цивилни граждани.
Световният еврейски конгрес (World Jewish Congress) го обвиняваше и за съпричастие в депортирането на над 42 хил. гръцки евреи, припомня Би Би Си. Въпреки това е избран за президент с над 53,6% от гласовете.
В биографията си от 1977 г. той твърдеше, че е напуснал армията още през 1942-43 г., след като е бил ранен на фронта в Русия. На бял свят обаче се появи снимка от 1944 г., на която позира във военна униформа сред други офицери.
След края на Втората световна война, още през есента на 1945 г., Валдхайм постъпва на дипломатическа служба и прави кариера, която го отвежда начело на ООН.
Въпросът е дали тогава неговото минало е било известно на онези, които са го предложили за поста генерален секретар - и дали те са премълчали този факт, коментира Би Би Си.
