Конференцията в Дърбан: Накъде след Киото?

От днес до 9 декември в южноафриканския град Дърбан ще се състои международна конференция за климата и мерките, които трябва да бъдат взети в борбата с глобалното затопляне, предаде Франс прес.

Във форума ще участват над 190 страни и международни организации, които изпращат 12 хил. делегати, сред които министри, дипломати, природозащитници.

Водеща тема на конференцията ще бъде как да се помогне на най-уязвимите от климатичните промени страни и как да се подтикнат страните да действат в борбата с глобалното затопляне.

Основен въпрос ще бъде

какво да се прави след изтичането на Протокола от Киото

Той е единствената юридическа рамка, която налага цели за намаляване на емисиите на парникови газове на около 40 индустриални държави по света.

Протоколът обаче не е подписан от САЩ, нито от бързоразвиващи се пазарни икономики като Китай и Индия. Той обхваща по-малко от 30% от парниковите емисии в глобален план.

Срокът на действие на Протокола от Киото изтича в края на 2012 г. Развиващите се страни искат нови ангажименти от индустриалните сили, но страни като Канада, Япония и Русия отказват да поемат такива.

Евентуално удължаване на действието на Протокола от Киото ще се основава на нов ангажимент от страна на Европейския съюз, който произвежда 11% от емисиите на парникови газове в света.

Европа обаче обвързва това решение с изготвянето в Дърбан на пътна карта, поставяща основите на бъдещо глобално рамково споразумение, което ще може да бъде подписано през 2015 г. и да влезе в сила около 2020 г.

Не е ясно дали Китай, Индия и главно САЩ, парализирани от вътрешнополитическата ситуация, ще приемат да направят крачка напред към тази пътна карта.

САЩ неотдавна отказаха да подкрепят работата на комисия, която трябваше да създаде Зелен фонд - механизъм за набиране на помощи за развиващите се страни, за да се адаптират по-добре към климатичните промени.

Това вето от страна на Вашингтон породи опасения, че

конференцията в Дърбан може да не се увенчае с успех

Бурите и сушите напоследък, предизвикали взрив в цените на хранителните продукти, може да са само загатване за бедствията, които ни чакат, когато климатичните промени станат по-осезателни, предупреди днес британската неправителствена организация "Оксфам", цитирана от Франс прес.

Преди започващата в Дърбан международна конференция на ООН за климатичните изменения, доклад на организацията съобщава за скок в цените на пшеницата, царевицата и соргото, дължащ се на крайни метеорологични явления, обрекли на бедност десетки милиони хора в последните 18 месеца.

С ускоряването на климатичните промени положението ще се влошава и това ще се отрази пряко на земеделието, каза Кели Дент от "Оксфам".

При положение че дадено метеорологично явление води до повишаване на цените,

това означава двоен удар за най-онеправданите

Освен, че природните бедствия унищожават добитъка, домовете и стопанствата им, тези хора ще трябва да се справят и с по-високите цени на храните, допълва тя.

Горещата вълна в Русия и Украйна през 2010 г. стана причина за три месеца житото да поскъпне на световния пазар с 60 до 80%.

През юли тази година цената на соргото в Сомалия беше с 393 процента над средната стойност за последните пет години, а цената на царевицата в Етиопия и Кения скочи съответно с 191 на сто и 161% в резултата на сушата в Африканския рог.

През същия период бурите и ураганите в Югоизточна Азия повишиха цената на ориза в Тайланд и Виетнам. През септември и октомври тя беше с 25-30% по-висока, отколкото година по-рано.

В доклад от ноември Световната банка съобщи, че световният индекс на цените на храните остава с 19% над равнището от септември 2010 г., като се наблюдават значителни разлики между различните страни и продукти.

Експертната група по климата наскоро обяви, че поради глобалното затопляне горещите вълни и проливните дъждове, предизвикващи наводнения, зачестяват и че тези явления ще се разрастват.