К аква е вашата опасна идея?
Този въпрос са задали на повече от 100 водещи учени и философи редакторите на онлайн списанието "Edge", пише британският в. "Гардиън".
Повечето от запитаните са отговорили, че за тях най-голямата опасност за обществото идва с откритията в сферата на генетиката.
Непрекъснато задълбочаващите се знания относно генетичната основа на личността и поведението ни ще доведат до остри социални конфликти, смята водещият изследовател на човешкия геном Крейг Вентър.
Опасността идва от това, което вече знаем:
че не всички сме създадени еднакви, обяснява той в своя отговор на въпроса на "Edge".
Тази идея споделя и психологът от Харвардския университет Стивън Пинкър. Революцията в изучаването на човешкия геном действително предизвиква безкрайно много тревоги в обществото заради възможните опасности, идващи от опитите за клониране и генетично усъвършенстване на човека.
Пинкър обаче смята, че когато хората осъзнаят каква е истинската цел на клонирането, никой няма да желае повече да го извършва.
Целта не е в създаването на дете-копие на един родител, нито в опита за възкресение на душата или за подмяната на органи, обяснява той.
По същия начин всеки ще се откаже от идеята да проектира генетично бъдещето си дете, след като научи, че при бърникането из гените ползата има висока цена.
Например, ако увеличите чрез генетични манипулации интелигентността на своето дете, ще го направите по-предразположено към унаследявани болести.
Ричард Докинс от Оксфордския университет смята, че колкото по-добре разбираме как работи мозъкът ни,
толкова по-трудно ще отговаряме на въпроси, свързани с морала.
"Като учени, ние вярваме, че човешкият мозък със сигурност се подчинява на законите на физиката, макар и да не функционира по съвсем същия начин, както произведените от нас компютри - разсъждава прочутият биолог. - Когато ни се развали компютърът, ние не го наказваме, а обикновено откриваме проблема и го премахваме, като най-често подменяме далите дефект хардуерни или софтуерни компоненти."
"Убиецът и изнасилвачът не са ли просто машини с дефектни компоненти? Или с дефектно възпитание? Дефектно образование? Дефектни гени?...", пита той.
Други учени посочват в отговор на въпроса на "Edge" отношението на хората с околната среда.
Физикът Пол Дейвис посочва идеята, че можем
да изгубим битката с глобалното затопляне.
За него тя е крайно опасна, тъй като човечеството все още притежава необходимите ресурси и технологии, за да съкрати емисиите на парниковите газове.
Това, което му липсва, е единствено политическа воля...
Невробиологът Самюъл Баронде от Калифорнийския университет в Сан Франциско се опасява от
масовото навлизане на лекарства, които контролират работата на мозъка.
От години медикаменти като "Прозак" успешно се използват за лечение на депресия и по-сериозни психиатрични заболявания.
Въпреки очевидния напредък ученият вижда опасността във факта, че до момента няма контролни изследвания, които да изяснят какъв е ефектът на тези лекарства върху личността на хора, които ги употребяват в продължение на много години.
Най-опасната идея е свързана със загрижеността на обществото, че науката и технологиите се развиват безконтролно, смята астрономът Мартин Рийс, президент на Кралското научно общество на Великобритания (Royal Society).
"Почти всяко научно откритие може да бъде използвано както за добро, така и за зло, това зависи от нашия личен и политически избор. Невъзможно е да приемем само ползите от едно откритие, без да се изправим пред рисковете, които то носи. Решенията, които вземаме индивидуално и колективно, ще определят дали резултатите от развитието на науките през XXI век ще бъдат благотворни или опустошителни".
За Рийс бъдещето ни ще е по-сигурно, а науките ни - оптимално прилагани, когато те зависят от решенията на хора, мислещи по-малко фаталистично.
