Експертиза, поръчана от Столична община и извършена от УАСГ, показа, че блоковете с номера 228, 228А, 229, 230 и 231 в столичния квартал "Борово" най-вероятно не биха издържали трус с магнитуд над седма степен по скалата на Рихтер, което ги прави потенциално опасни за техните обитатели.
Тези сгради пострадаха сериозно при земетресението през май.
Заключението на експертите е, че петте блока трябва да бъдат укрепени и приведени в съответствие с изискванията за издръжливост. Беше цитирана и сумата, необходима за ремонтите - по около 700 000 лв. на блок или по над 7 000 лв. на апартамент. И това е по-евтиният от двата предложени варианта.
Веднага изниква въпросът кой ще плати тези пари. Според ръководителя на общинската дирекция "Контрол на строителството" Влади Калинов, това трябва да направят самите живеещи в блоковете.
Дали обаче това е справедливото решение? Не трябва ли държавата да поеме своята отговорност за собственото си строителство, макар и отпреди 30 и повече години и затова, че е предоставила на немалък брой свои граждани недостатъчно качествени и, видя се, опасни жилища?
Нормалната логика говори, че задължението за ремонтиране или подобряване на един дефектен или некачествен продукт винаги е на производителя му, а не на купувача. Какво се оказва в нашия случай? Държавата е продала на гражданите потенциално опасни жилища, но сега собствениците са принудени да натоварят допълнително бюджета си, за да осигурят собствената си безопасност.
Арх. Калинов веднага предложи и "спасителното" решение - вече била разработена схема за кредитиране от страна на Общинска банка.
Така става ясно кой всъщност ще спечели от цялата схема - банката. А мажоритарният акционер в Общинска банка е Столична община (с 67,51%). Т.е. общината не само няма да даде и лев за укрепването, но теоретично би могла да прибере и дивиденти от това, че граждани са принудени да ремонтират опасни за тях самите жилища (за което те нямат никаква вина), намиращи се на нейна територия. Звучи малко като омагьосан кръг.
Това е все едно производител на автомобили да каже, след като вече е продал няколкостотин коли: "Ами, всъщност наше изследване показа, че спирачките на колите ни не работят. Но няма да се плашите, тук сме направили схема с една банка и можете да задлъжнеете, за да си оправите сами спирачките. Ние няма да се занимаваме с това."
Оправданието, че нямало законов механизъм, по който държавата или общината да отделят необходимите средства, не е издържано. Защото при добро желание винаги могат да се намерят начини, включително приоритетно и бързо създаване на такъв механизъм.
А какво ще стане, ако да речем половината собственици на апартаменти откажат да финансират укрепването, просто защото нямат физическата възможност да изплащат такива кредити? Останалите ще трябва да изтеглят двойно по-големи суми от банката ли? Или просто всичко пропада и блоковете остават в сегашното си състояние?
Сумата от 3,5 милиона, необходима за петте блока, не би трябвало да притеснява държавата или общината. В същото време най-благоприятният вариант, който предлага Общинска банка е заем срещу ипотека, за сума до 15 000 лв., със срок на погасяване 10 г. при малко над 4% лихва.
Според тази схема, кредитополучателите в крайна сметка ще платят на банката общо 19 000 лв. Което прави по 158 лв. месечно в продължение на 10 години. Дори и всички да се съгласят да теглят кредит и да не се налага да се взима максималната сума, вноската пак ще натежи на семейните бюджети (в които, между другото, обикновено присъства и перото "данък сгради").
Не им ли стига на тези хора, че изживяха ужаса от земетресението, че вече половин година продължават да обитават опасните блокове, ами сега ще трябва да влизат и в неочаквани дългове, без да са виновни?
Май не им остава нищо друго, освен да се молят заключенията на експертизата да не бъдат проверени и в реални условия.
