О тдавна отминаха времената, когато притежаването на автомобил изразяваше определен социален статус и принадлежност на собственика му към определени кръгове от обществото. Разбира се и днес съществуват автомобили, които откровено демонстрират статуса на своите притежатели, но не за тях ще става дума тук.
България отчита сериозен ръст в търговията с автомобили. Вносът и продажбата на нови и употребявани автомобили непрекъснато расте. Има характерен ръст на закупените нови автомобили. Посоката, която поема пазарът на автомобили е: внос на употребявани автомобили с относително по-малка възраст и продажба на все повече нови. За последните пет години средната възраст на внесените употребявани автомобили в страната е спаднала от 15-20 на 10-12 години.
Всички вносители на нови автомобили отчитат ръст в продажбите си за същия период средно с 8-12%.
Броят на продадените нови автомобили за 2005 г. е над 25 000,
като водещите марки по продажби са "Пежо", "Форд" и "Тойота".
Причините за бума в продажбите се крият в нарастването на доходите на населението от една страна и от друга ? на предлагането на все повече, и все по-добри като условия оферти. Фирмите, вносителки на автомобили, имат разработени самостоятелни лизингови схеми за закупуване. Предложенията им са изключително атрактивни, което прави интереса към тях изключително голям.
Офертите на тези кредитори принадлежат към т.нар. преференциални оферти, тъй като са свързани с обвързана продажба, като предлагат сравнително по-ниски лихви по заема в сравнение със стандартните оферти. Под обвързана продажба се разбира сключване на договор за автокредит или автолизинг конкретно с фирмата вносител.
Казано с други думи, за да се възползва човек от такава оферта (покупка на автомобил от конкретна марка), той трябва задължително да купи автомобила от вносителя, който му отправя предложението.
Сега всеки работещ българин с доход в рамките на средния за страната и може би съвсем малко по-висок би могъл да си купи собствен автомобил, пък било то и употребяван. Разнообразието на предлаганите марки и модели е огромно, както е богато и разнообразието на схеми за закупуването им.
На пазара на автомобили се предлагат основно два типа схеми на купуване - автолизинг и автокредит.
Изключваме варианта за плащане на цялата сума, тъй като само малка част от клиентите са в състояние да направят това, особено ако става въпрос за нов автомобил. Тук ще бъдат разгледани подробно автокредитите и автолизингите.
Споменатите схеми са приложими както за нови, така и за употребявани автомобили, независимо какъв клас, вид и предназначение имат те. Разнообразието наистина е голямо. Прави впечатление единствено, че офертите за употребявани автомобили са малко на брой.
Съществува една особеност при схеми за закупуване на употребявани автомобили - там влияние оказва сборът от възрастта на автомобила и срока на погасяване на кредита. Различния сбор предопределя и различни условия. Като идеална алтернатива на автокредита и автолизинга при покупката на употребяван автомобил може да бъде използван потребителския кредит. Конкретни оферти за такъв кредит можете да откриете на сайта на "Моите пари" www.moitepari.bg.
Преди да започне да изпълнява схемата за автолизинг или автокредит клиентът внася т.нар. самоучастие. Самоучастието е изключително важен компонент и при двете форми. Това е размерът на първоначалната вноска, която се определя, като процент от стойността на автомобила (в повечето случаи без ДДС). Проучването на практиката на кредитните институции показва, че размерът на самоучастието е средно 10%, като максимален размер няма.
След внасянето на първоначалната вноска, разликата между цената на автомобила и внесената първоначална вноска формира именно размера на кредита. Точно това е сумата, върху която се съставя и погасителният план.
Независимо дали става въпрос за автокредит или автолизинг, съществува една основна прилика между двата начина на закупуване - и в двата случая става дума за кредити. От друга страна между автокредита и автолизинга има и една
много съществена разлика - придобиването на собствеността.
Характерно за автолизинга е, че собствеността върху МПС е притежание на лизингодателя, което е и характерна черта на лизинга по принцип. Собствеността се прехвърля върху лизингополучателя след изтичане на срока на лизинга и при напълно изплатени вноски и такси.
За разлика от автолизинга, при автокредита придобивания актив преминава във владение на лизингополучателя в момента на отпускане на кредита.
Може да се каже, че автолизингът създава известно неудобство, тъй като клиентът не може да разполага с актива си напълно свободно. Придобивайки собствеността върху актива, клиентът е свободен да прави с него каквото си пожелае, да го продава, залага, отдава под наем и др.
Закупувайки автомобил чрез лизингова схема, клиентът е ограничен да извършва изброените операции, тъй като автомобилът е собственост на лизингодателя до момента, в който не бъде изплатена и последната лизингова вноска.
Във връзка с преминаването на собствеността от кредитора към клиента следва да се отчете една съществена особеност. Както вече е известно, в зависимост от това дали договорът е за лизинг или кредит, собствеността преминава в различен момент. Самото преминаване на собствеността е свързано с чисто правно уреждане на въпроса, като се заплаща такса за прехвърляне.
При лизинг собствеността върху закупувания автомобил е притежание на лизингодателя и при подписване на договор за лизинг се заплаща такса за прехвърляне на собствеността от търговеца към лизингодателя. След изтичане на срока на лизинга, по смисъла на договора за лизинг, собствеността преминава от лизингодателя към клиента. Това също е свързано със заплащане на такса по прехвърлянето.
Което означава, че,
при лизингова схема има две прехвърляния на собствеността и два пъти плащане на такса по тях.
И при двете прехвърляния таксите са за сметка на клиента. Таксата за прехвърляне варира в зависимост от марката на автомобила, годината на производство и застрахователната стойност.
Не стоят така нещата при автокредитите. Там собствеността преминава в клиента веднага след отпускане на кредита и таксата по прехвърлянето на собствеността се заплаща еднократно. От тази гледна точка автолизингът е малко по-скъп.
Разгледаните такси по-горе не са единствените. Такси, свързани с кредита, са и таксите за разглеждане на документи, за усвояване и управление на кредита (еднократна).
Тъй като и автолизингът, и автокредитът са вид кредити, при тяхното отпускане се изисква обезпечение от страна на клиента. Това обезпечение в случая е автомобилът - обект на покупка (учредява се залог на автомобила), като клиента издава за целта запис на заповед. Всички залози по такива договори се вписват в Централния регистър за особени залози.
Във връзка с вписването на автомобила в този регистър се заплаща такса в размер 40 лв. за първия лист от заявлението и по 10 лв. за всяка следваща страница на заявлението и документа за съгласие, ако е приложен отделно. Всички тези такси се калкулират като разход и водят до допълнително оскъпяване на кредита.
Важна клауза, по който и да е от тези два вида договори (автокредит и автолизинг) е поемането на
застраховките на автомобила.
Банките и лизинговите компании са установили практика, която определя клиента като страната поемаща това задължение. Освен това, изискване на лизингодателите е застраховките да бъдат сключени в застрахователно дружество посочено от тях или да е от техния списък с одобрени застрахователи.
Застраховката "Автокаско" е задължителна за сключване при всички договори за покупка на нов автомобил. Важно е да се знае, че с малки изключения застраховката се сключва от името на клиента, но в полза на кредитора. Срокът на застраховката е равен на срока на кредита, респ. на лизинга.
Като кредити, автолизинигът и автокредитът са особено подходящи за юридически лица, купуващи автомобили. Това е така, тъй като месечните вноски по погасителния план са данъчно признат разход за фирмите. С размера на месечните си вноски те могат да намалят размера на облагаемата си печалба и така да намалят размера на дължимия данък.
При разглеждането на тези форми за купуване на автомобил не бива да се пропуска въпросът за ДДС върху цената. Проучването на "Моите пари" установи, че всички кредитиращи институции прилагат финансиране на ДДС при покупка на автомобил.
Финансирането на ДДС се състои в това, че кредиторът заплаща дължимия ДДС на търговеца вместо клиента и впоследствие го начислява върху месечните вноски. Логично е за това да има известна такса. Друг интересен момент, свързан с ДДС, и неговото възстановяване, ако клиентът е юридическо лице, регистрирано по ДДС, е, че при покупка на автомобил чрез автокредит възстановяването се извършва в рамките на 90 дни, докато при автолизинг това става на края на лизинговия срок. От тази гледна точка по-изгоден би бил вариантът за купуване, като се използва автокредит.
Честа практика е лизингодателите да прилагат бонусна система към своите клиенти. Най-често бонусите са допълнителни безплатни услуги, които лизингополучателят получава при сключване на договор със съответния лизингодател.
И автокредитът, и автолизингът са удачни форми за закупуване на автомобил. Естествено, всяка една от тях си има своите предимства, както и своите недостатъци. Еднозначен отговор на това коя е по-добрата форма не може да се даде със сигурност - всичко е субективно и зависи от личната преценка на клиента. За да бъде даден точен отговор на този въпрос е нужно разглеждането на конкретен казус, при който да бъдат отчетени всички предимства и недостатъци и да се избере оптималния вариант.
Всяка конкретна ситуация предполага разглеждането й от различни гледни точки, като в някои случаи е възможно да бъде избрана алтернатива, която е относително по-скъпа от останалите и в същото време да е най-добрата за конкретния случай. Така например лизингът се характеризира с бърз отговор на искането за кредит, опростена процедура по отпускането му, позволява по-гъвкави схеми и други предимства, посочени по-горе. Всичко това обаче го прави относително по-скъп от автокредита.
Автокредитът от своя страна се характеризира с малко по-тромава процедура, но притежава редица предимства, които вече бяха описани и една от най-съществените от тях е относително по-ниската му цена. Независимо от това, не бива да се счита във всички случаи, че взетото решение да се използва по-скъпа алтернатива задължително е неправилно или неизгодно.
По-подробна информация за офертите на търговските банки и лизинговите компании, погасителните планове по кредитите, както и бонусите предлагани от тях можете да откриете на сайта на "МОИТЕ ПАРИ" www.moitepari.bg.
