Н а всеки две години американският град Бостън става домакин на международния фестивал на киберизкуството (BostonCyberArts.org), където се представят творби, създадени с помощта на високите технологии, разказва Би Би Си.
Киберизкуството може да бъде всичко - от изследване на реалността до чисто забавление, а ако имате повечко късмет, би могло да е и двете едновременно.
Да вземем например "Игра на сенки" от Скот Сниббе. Творбата представлява четири интерактивни сребърни екрани, осветени от ярка светлина.
Докато ти, зрителят, преминаваш между екрана и прожектора, хвърляш сянка. Докато отминаваш, този момент се записва и се излъчва на екрана.
Когато хората дойдат тук, не могат да не участват, казва директорът на фестивала Джордж Файфилд.
Докато той говори, се чува трясък - оказва се ентусиазиран зрител, който пада при изпълнението на иначе доста елегантен подскок, а сянката му безшумно пресъздава това падане на екрана.
Една от основните теми в тазгодишния фестивал е пространството. Не последната граница, а положението в пространството.
Творците използват GPS технологията и сателитни снимки, за да изследват идеята за мястото.
Творбата "Странстване" (Itinerant) на Тери Роб е разположена в Бостън Комън - голямо открито пространство в центъра на града.
За да можеш да разгледаш творбата, трябва да носиш GPS-оборудване, което при различни координати изпълнява различни аудиозаписи.
Някои от тях са околни звуци или лични спомени, а други - откъси от литературни произведения.
Същността на самото преживяване се изследва в произведението "The Thoughtbody Environment" от Бил Сийман.
Инсталацията е резултат от диалога между твореца и физика Ото Розлер как би изглеждал биологичния компютър - компютър с тяло и мозък.
Инсталацията, разположена в тъмно пространство, се състои от видеофрагменти и академични текстове, написани ог Бил Симан специално за проекта, озвучавани от амбиент музика и дикторски текст.
Цялостният ефект е потапяне в поток от идеи и информация.
Една от големите теми на конференцията бе взаимодействието между танца, движението и технологията.
Според Алиса Кардон от организаторите на фестивала танцьорите използват технологиите по много различни начини.
Хореографите отдавна използват компютърни програми в работата си, а много танцови трупи прожектират филм по време на самия спектакъл.
"Високите технологии са ново средство - казва Алиса Кардон. - Танцьорите са много любопитни хора, интересуват се от най-различни неща. Те са също толкова заинтересувани от потенциала на киберизкуството, колкото всеки друг творец."
От всичко, показано на фестивала, има една творба, която няма да забравите.
Тя се нарича "Tangible Weather Channel" (Осезаема прогноза за времето), а авторът й е студент от Тайван, който учи в САЩ.
"Често проверявах по интернет какво е времето в Тайван и това ме караше да се чувствам близо до дома - казва той. - Исках да придам конкретика на това емоционално усещане."
Неговата твобра представлява дълго бюро, в чийто край има стар метален вентилатор, стъклена купа с вода - на другия край, а по средата е разположена "тъч скрийн" клавиатура.
Когато напишете съответното населено място, например "Лондон", и актуалната информация за времето се изтегли от интернет, компютърът завърта вентилатора в подходяща посока, за да имитира преобладаващ вятър.
Необичайно, но точно в този момент в Лондон не вали. Ако валеше, в стъклената купа щеше да се изсипе струя вода, за да изобрази дъжд с определена интензивност.
Когато вали и водата се излива в стъклената купа, си представям моите роднини, стиснали здраво чадърите си, и чувствам, че съм близо до тях, споделя авторът.
снимки: BBC.co.uk
