З а 2/3 от българите ръстът в размера на детските надбавки е грижа №1, която държавата трябва да поема, ако иска да помогне на младите семейства. Като пример на грижа за новобрачните 57% от анкетираните посочват даването на възможност за купуване или наемане на по-евтино и достъпно жилище.
Това сочат данни на изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), представено от директорката му Лидия Йорданова на дискусия по темата "Социална политика за развитие на човешките ресурси на прага на ЕС", организирана от политическото ръководство на НДСВ.
Проучването е национално представително и е осъществено от 10 до 16 март, като са интервюирани 1006 души в 86 населени места.
Елитните обществени прослойки поставят сериозен акцент върху възможността за купуване на жилище на достъпна цена, като приемат това за основна предпоставка за създаване на деца, посочи още Йорданова.
Тя коментира, че за тези хора проблемът с увеличаването на детските надбавки е много важен, но стои на второ място след купуването на жилище по облекчена тарифа.
Бедните и нискообразовани се водят от логиката "да има децата поне какво да обличат и ядат" и затова поставят на първо място повишаването на детските надбавки, отбеляза Йорданова.
Идеята хората, които съжителстват без брак, да ползват права като семейство се подкрепя безусловно от 35% от анкетираните.
23% обаче застават категорично против идеята "конкубинати" да бъдат третирани от държавата като семейство и да ползват правата на всяко младо семейство.
95% са категорични, че на младите семейства е нужна помощ от държавата в първите години от техния брак. По-често така мисли т.нар. "родителско поколение" - хората на възраст над 40 години, както и живеещите в селата.
Според 2/3 от участвалите в изследването в момента в държавата няма институция, която да подкрепя младите семейства. Разнообразни са обаче представите до какво точно трябва да се свежда помощта, сочат изводите от проучването.
16% от анкетираните са на мнение, че подкрепа на новобрачните оказва Министерството на труда и социалната политика (МТСП), 9% - Агенцията за социално подпомагане (АСП), а 4% вменяват грижата на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).
