За да събере материал за книгата си, авторката посетила родното градче на героинята си - Мидланд, щата Тексас, и се поровила в полицейските досиета отпреди 40 години. На някои въпроси отговор не е открит, но основните факти не подлежат на съмнение: в една ясна нощ на кръстопът в тексаската прерия младата Лора Уелч - единствена дъщеря на преуспяващ строителен предприемач - шофира колата на баща си. Тийнейджърката профучава край един знак "Стоп" с 80 км/ч. и удря преминаващ шевролет.
Било ноември 1963 г. и тя била отпразнувала 17-ия си рожден ден броени дни по-рано. Очевидно не е забелязала другата кола, която била с предимство, и не успяла да реагира навреме, заключава "Телеграф".
Зад волана на шевролета бил Майк Дъглас - също на 17 г., комуто всички предричали спортна кариера. Той починал почти на място заради счупения си врат, а колата му била, според Гархард, "смачкана като топка хартия". Лора Уелч и приятелката, която се возела до нея, се отървали само с охлузвания и драскотини. Тя така и не била подведена под отговорност за нарушаване на правилата за движение и скоро следствието било прекратено, въпреки че младият Дъглас бил втората жертва на това кръстовище за по-малко от година.
Юношата бил много популярен в гимназията; някои хора от градчето дори си спомнят, че е бил приятел на Лора. Погребението му събрало много хора, но самата тя нямала сили да отиде и изпратила цветя, а по-късно подготвила текстове в негова памет за училищния бюлетин.
След произшествието тя завършила университет, но се затворила в себе си и на 30 години била училищна библиотекарка без стабилен партньор до себе си. Вероятно е щяла да си остане такава, ако общи приятели не я били запознали с един от най-малко успешните играчи в петролния бизнес в района - ерген на нейната възраст на име Джордж У.
Днес първата дама на САЩ отказва да отговаря на въпроси за Дъглас. Единствения коментар, който прави по темата, е в интервю пред Опра Уинфри. Тогава определя смъртта на съученика си като "знак колко е драгоценен животът и как може да изтече между пръстите ти".
Като цяло обаче отношението на авторката на биографията не е враждебно и подозрително, а тъкмо обратното. В книгата се говори за нейната човещина, а случката от миналото се определя като грешка на младостта, за която тя бива орисана да плаща с мълчанието си, докато внезапно не се появил някой, който отчаяно имал нужда от нея - синът на известен политик, най-големият хаймана в семейството, който не се занимавал с нищо стойностно, пиел прекалено и си губел времето със страшна сила.
Лора го взела под опеката си и му помогнала да се промени. Той отказал алкохола, намалил загубите си в петролния бизнес и влязъл в политиката. Самата тя никога не била имала амбиции да влезе в Белия дом, дори нямала намерение да става губернаторша на Тексас - предпочитала да продължи да си бъде съпруга, майка и библиотекарка в малък американски град. Нейната представа за добре прекарана вечер е да почете от някоя книга в леглото, въпреки че понякога мъжът й протестира срещу запалената лампа.
Дъщерите й - близначките Барбара и Джена (22 г.) - обаче са описани като разглезени и често неблагодарни. Според майката двете обаче не са молили да бъдат дъщери на известен човек и трябва да имат право да пораснат и да правят младежките си грешки, без да стават обект на обществено внимание. Тя вложила много в отглеждането на момичетата, които се родили преждевременно след опасни усложнения през ноември 1981 г., когато била на 35 и почти отказала се от идеята да става майка.
Затова близначките можели да разчитат на търпението й - независимо дали задръстват с хартия тоалетната на президентския самолет "Еър форс едно" или биват залавяни да пият бира, без да са навършили разрешената от закона възраст, обяснява "Телеграф". Все пак те не са толкова лоши - тази година завършват висшето си образование, а Барбара (по-умната) е четвърто поколение Буш сред възпитаниците на "Йейл".
