С ред най-спешните предизвикателства, на които България трябва да отговори след присъединяването си към ЕС, е борбата срещу организираната престъпност и корупцията, които разяждат българското общество и се отразяват на работата на журналистите, пише в годишния си доклад неправителствената организация "Репортери без граници" (RSF.org).
Корупцията и прането на пари са добили такива измерения, че засягат цялото общество. Журналистите не са пощадени, посочва документът (вж. пълния текст в PDF формат, 3,5 MB).
Текстът припомня бомбения атентат пред дома на журналиста от "Нова телевизия" Васил Иванов през април м.г.
Следователите смятат, че взривът е бил свързан с работата на Иванов, който цяла година е получавал заплахи за живота си заради своите разкрития.
В края на 2005 г. негов филм показа нотариус, който узаконява продажбите на крадени коли, без да проверява никакви документи. Иванов се сдоби с доказателство, че е купил служебните автомобили на бившия главен прокурор и дори на президента Георги Първанов, припомня докладът.
Като цяло положението с достъпа до информация през 2006 г. се е подобрило, смятат от "Репортери без граници". Правителството съобщи, че 250 хил. досиета от комунистическите архиви ще бъдат разсекретени след изтичане на законния срок за поверителност.
През май вътрешният министър Румен Петков обяви, че няколко журналисти, сред които политическият коментатор на "Нова телевизия" Георги Коритаров и бившият тв водещ Кеврок Кеворкян, са сътрудничели на службите през 70-те години.
Коритаров призна, но твърди, че е работил не за политическата полиция, а за разунаването и се е подготвял за мисии в Югославия, Китай, Румъния и Албания.
Главният редактор на всекидневника "Труд" Тошо Тошев, журналистката Ангелина Петрова, както и популярните тв водещи Иван Гарелов и Иво Инджев, също бяха набедени за служители на ДС, но протестираха и получиха официално извинение от МВР, отбелязва докладът на "Репортери без граници".
Сензационните разкрития нагорещиха дебатите по темата. Премиерът се изказа за унищожаване на архивите, но на 6 декември м.г. парламентът гласува да се отворят досиетата и дори да бъдат публикувани в интернет имената на политици, съдии, дипломати и журналисти, които са били сътрудници на тайните служби до 1991 г. Никой от тях няма да бъде съден, завършва докладът.
