Толкова съм древна! Съществувам във Вселената, откакто съществува Вселена. Самата аз съм Вселена - пътуваща, изменяща се, разширяваща се... И докато пътувам, повърхностното ми напрежение изгражда моята сфера – най-идеалната форма, без начало и без край. Зная магията на превръщането. Хари Потър има още много да учи от мен. Не ми трябва дреха, за да се предпазя от каквато и да е стихия. Плаша огъня, земята ме желае, небето ме притежава, а в океана съм си у дома. Когато другите се свиват от студ, аз подреждам молекулите си в кристална дантела, която вие наричате решетка, което ми звучи малко грубо. Ставам по-голяма и по-малко плътна, разширявам се. Това го разбра Аджунти още през 1615 година и се влюби в мен. С гордост заявявам, че това (да се разширявам, когато е студено) само аз го умея. Когато пък другите се топят от жега, на мен ми никнат крила и политам като пеперуда, за да се повозя на облаците и да бъда пелена на Земята. 40% от мене е в това летящо състояние, което пак малко грубичко нарекохте пара, но ви прощавам липсата на словесна фантазия.
Признай, човеко, че съм уникална! Има ли нещо по-разпространено и по- подвижно от мен, толкова познато и криещо толкова тайни? Подсещаш ме да съм скромна и да не се хваля! Тогава похвали се ти! Твоите умения се свеждат само до умело боравене с клавиатурата и ползване на складирана от друг информация. Но знай, че вселенският компютър, вграден в мен, е много по-велик от твоята машина, защото е жив и дарява живот. Колко може да тупти твоето сърце без мен – няколко дена! Без мен няма живот! Самата аз кръг, непрекъснато се движа в кръг, който нарекохте – кръговрат на водата и с това потвърдихте, че нито се раждам, нито умирам – вечна съм!
Вие хората винаги сте искали да ме познавате повече, да разберете какво има вътре в мен. Знаете, че не съм сама. Имам много сестри близначки. Толкова много, че не могат да се преброят. Когато се хванем за ръце и затанцуваме по поляната, ставаме извор, от който потича река. Колкото повече се съберем заедно, толкова по-могъщи сме – мощта на моретата и океаните ви плаши и привлича едновременно. Но там, в океана, или като капка роса, съм все аз – водната капка, без която не можете нито миг. Вие хората искате да получавате всичко, дори и когато го имате. И така само си усложнявате живота с разни науки, като химията например, вместо да му се радвате.
Хенри Кавендиш, след като получи горящия газ, започна да си играе с него. Затвори го заедно с кислород и му пусна електрическа искра - да го погъделичка. И от този гъдел в лабораторията му се появих аз. Но защо му е да ме получава така, щом ме има навсякъде? Тези хора – учените, са непораснали деца – все с нещо се заиграват. Приятелят му Лавоазие пък реши, че след като ме е родил горящият газ, трябва да го нарече водо-род. Така откриха баща ми. И тъй като бащите винаги се мислят за по- важни, затова и моят баща водородът е с два обема, но пък е много по-лек от мама кислород, въпреки че тя е един обем. Като се намесихте в личния ми живот, вие хората станахте много горди, че открихте родителите ми, които за вас се оказаха твърде обикновени, живеещи в съдружие с още по-обикновена химична формула с молекулна маса 18. Моят баща понякога хапваше повече и ставаше двойно по-тежък. Него кръстиха деутерий, а мен – тежка вода. Колкото повече ядеше баща ми, толкова по-тежък ставаше. Превърна се в тритий, а аз - в свръхтежка вода. Мама веднъж и тя понапълня малко. Увеличи теглото си от 16 на 17, но е суетна, ужаси се, подложи се на диета и отслабна на 13. Когато се свързваха с различните си тегла, се родиха 48 сестри, 38 от които радиоактивни уродчета. Те живеят твърде малко, но затова пък, оставени без надзор, правят огромни бели. Оставаме 9 сестри, които сме твърде стабилни. Знаеш ли, че като гребнеш с шепи да пиеш вода от изворчето, пиеш девет различни води, но тежките ми сестри са много малко. Запомни от мен – в света оцелява по-лекият и по- подвижният! Съвсем не съм така обикновена, както си мислеше, нали? Освен това мога да бъда жива и мъртва, а ти по нищо да не разбереш коя от двете съм. Тежките ми сестри са в мъртвата вода. Внимавайте с нея. Името и не е случайно. Аз съм живата вода – стопена от леда и снега, запазила дантелата от кристали.
Помня много и знам много. Никоя наука не може без мен. А мен се опитва да ме изучава хидрологията. Колко много има още да учи...
Обичате да казвате: „Красотата ще спаси света!” Въпреки многото си човешки заблуждения тук сте съвършено прави. И аз, капката вода съм жива, когато съм красива и се любувам на кристалната си дантела. Но вие не ме оставяте да бъда красива. Впрягате ме в толкова много работа. Превърнахте ме от Божество в робиня. Потъмняха кристалните ми дантели. От жива вода станах употребена вода. И решихте да ме пречиствате. Какво ли не измислихте – ултразвук, магнит, йонообменни смоли, портативни индивидуални опреснители с таблетки , „горещи кутии”, пречистване чрез изпарение или замръзване... Но всичко това не може да се сравни с опреснителните инсталации, по-точно жлези, които носят в себе си морските птици, пиещи солена вода, а в тялото им тече жива вода. Пеликанът изхвърля солите през ноздрите си и с тръсване на клюна се освобождава от тях. И костенурката затова плаче. Мъдро, нали?
Учете се да пречиствате и почиствате така, както природата ви подсказва, но се запитайте – нужно ли ви е моето пречистване, ако не ме замърсявате? Защото без вашето вмешателство, аз съм си кристално чиста. Моята чистота, човеко, ти дава мигът земен живот, но и живот - вселена. Пази ме!Капка по капка, аз ти давам безкрая!
Последвайте ни
