Ах, колко весело беше! А, когато покорявахме Езерата и се наложи да пием вода от онова малко поточе? Сега, да ти кажа, никога не бих пил отново от него... Ако го има още, де... Вече не е така чисто и горе в планината. Знаеш, че отскачаме по някой път до Рила, Пирин. Очите ми се насълзяват като видя на над 2000 м надморска височина опаковки от най-различни напитки и храни. Нали знаеш колко прозрачно чисти бяха Седемте Рилски езера? Ето, отивам преди няколко дни и що да видя – хванали чак водорасли. И Сълзата дори, представяш ли си? А, да не ти разправям ез. Трилистника на какво миришеше... Пак ще кажеш, че се оплаквам много, но бива ли така? Не, не... Не съм съгласен!
Ех, как ми се иска и моите деца да имаха на разположение една такава чиста, свежа природа, каквато и ние имахме едно време! Какво ти едно време, говоря сякаш съм на 100 години... А, съм само на 21... Ти не би ли искал същото?
Ох, а дали помниш свежата гора и какви пикници мама ни организираше? Носехме си всичко и после се връщахме с боклуците на рамо. Ех, какви спомени! А, сега на улицата е по-чисто от гората... Не те ли натъжава това?
Най-много ми е мъчно за децата. Те няма да успеят да усетят истинската красота на природата. На онази девствена гора и планина, на онези буйни и стръмни поточета, които извираха, не знам и аз откъде, само и само да ни освежат лицата при поход. Липсват ми даже досадните бръмбърчета, които се скътаваха в косите ни, когато лягахме изморени на земята. Помниш ли как не се страхувахме нито от болести, нито от замърсявания, да не говорим пък за край на света? Бяхме толкова безгрижни, че си късахме чушки и домати от градината на баба и ги ядяхме без да ги мием, камо ли да ги слагаме в лимонена вода, за да „им падат“ нитратите.
А, реката до нашето село скоро виждал ли си? Станала е като дъга – има всякакви цветове, но даже и децата не й се радват. Всеки може да познае опаковките от вафли или бутилките от сок.
Какво се обърка, приятелю? Тези боклуци не са избягали през нощта тайно от домовете ни без да ги усетим. Май с годините и мисленето на хората се промени, а? Не оценяваме това, което имаме. Превърнахме свободата си в свободия, от която ще страдаме не само ние, но и напълно невинните ни дечица. Защо? Като не успяхме да им подсигурим добър живот, какъвто заслужават, поне да бяхме запазили природата, че да се чувстват и те уютно у дома си, в България, а не да бягат.
Ех, важен ресурс е водата, приятелю! Отидели си тя, отиваме си и ние... Не мислиш ли?
