Няма нищо по-красиво от водата, дали е ручейче, река, море, океан, водопад, езеро, дали е дъжд- дългоочакван или проливен, дали е капчица роса в сияйна утрин или чаша вода на протегналия жаден ръка. Тя, водата, уверява, че където е, има живот.
Не случайно нашите прадеди са се заселвали около водоизточници- кладенчета, ручейчта, езера или реки и са ги пазели като най-голямото богатство на света, защото именно тя- Водата- е осигурявала прехраната им, помагайки на семенцето да покълне, да израсте и изпълни своята роля -- да нахрани човека и живите твари, да се развие в красиво цвете, което да ни радва или даде храна на безброй хвъркати животинки; да израсте силно и жизнено важно за природата ни дърво, което не само краси, не само е дом за безбройните животинки, но и спомага за кръговрата на природата и е белите дробове на нашата планета.
Водата е вечен спътник на човека, тя е символ, стремеж към по-добър живот, извор на красота и надежда. Там, където има вода- има живот; там, където няма-има смърт и пустота. В пустинята водата е на почит, дори невидима за нас съвременните хора, разглезени и самозабравили се, тя дава живот на все още живеещите там хора, които са съхранили своя бит и култура и почитат водата като божество.А оазисте там са като малки планети, изгубени в безвремието.
В история си човечеството е показало своето преклонение пред Водата, показало е и своята сила на мисълта, която е изградила напоителни и транспортни канали, впрегнало е водата, за да създаде ток, двигателна сила , но в своето „ величие" част от хората, са забравили, че ние зависим от нея ВОДАТА, забравяме, че тя е неуправляема стихия и ако ние нарушаваме природните закони, ако не пазим нашата родна пранета- не ни очаква нищо добро.
Някои забравят, че 71% от повърхността на Земята е вода; забравят, че в тази вода има живи същества и те имат същото право на живот като нас- хората- и никой няма право да унищожава техния дом, техните деца. Учените ни предупреждават , че 2025г. повече от половината от населението в света ще е заболяло поради недостиг на вода. Все повече са селищата с воден режим -- 376 (2008 г) или 3.68 на сто в България. Световен е проблемът с водната криза. Колко от питейната вода на нашата планета е замърсена, поради безотговорността на малцина и безхаберието на хиляди? Дали не гледаме на природозащитниците като на хора, занимаващи се с кауза, която не ни засяга?! Колко пъти превключваме каналите и търсим нещо забавно, хубаво и интересно и не обръщаме внимание на апела да пазим нашата планета, да ценим и малкото, което е все още девствено и уникално?
Древните хора са вярвали, че водата е живо същество и има способността да помни. Нека не забравяме това , защото тя помни и добрия човек и в сблъсъка с безотговорния, тя може да се отнесе като него -- унищожително.
Нека пазим ВОДАТА -- тя е нашето божеството, тя е нашата надежда за един не само по-добър живот, а извор на красота и утоляваща жаждата на човека.
Забързани, търсещи само печалба и развлечение, ние хората- висшите създания на Земята- не успяваме да се насладим на красотата край нас, дори и толкова простичка-- в ранна утрин една блеснала като скъпоценен камък капчица роса, съхранила в себе си безвремието на времето, отразила новоизгряващия слънчев лъч и даваща надежда и живот за нещо ново и неповтоеимо.
