В живота си човек многократно се замисля за своето съществуване.Задава си въпроси като: Защо съм се родил? Защо съм тук в тази страна, в този град, в това семейство? Какъв е смисълът от съществуването ми?И още : Какъв е този свят и от къде идва?Всеки се пита защо, а не поради какво съществува.
За античния философ Талес(624 -548 г.пр.Хр.) една от причините за съществуването на света и на природата изобщо (живата и неживата природа) е водата.В основата на всичко стои водата.Дърветата , храстите, цветята, животните, хората съществуват благодарение на нея. Цялата природа в състава си има вода.Там където има вода има и живот, там където съществува суша всичко вехне.За античния мислител земята лежи върху вода.Както сега, така и в античността хората са знаели за голямото значение на водата за тях.Но тук трябва да направим разликата между „зная" и „осъзнавам". Едно е да знаеш за ползата, а съвсем друго е да я осъзнаваш.Хората през онези времена наистина са осъзнавали значението на водата и са я използвали правилно.
За съжаление във времената, в които живеем не се замисляме какво богатство притежаваме все още.Казвам все още , защото приемаме водата като даденост, като нещо вечно, нещо което ще го има винаги,природно дадено и постижимо.И така да е това не означава,че трябва да се отнасяме с пренебрежение към нея.Защото така както природата ни го е дала това богатство, така може и да си го вземе обратно.Водата е част от нашия живот и ние трябва да я запазим като част от него.Тя е уникална не само с това, че съществува във всеки един от нас и във всяко едно нещо, а и с това, че може да приема различни форми.
Ние, хората не осъзнаваме ,че губейки водата ние губим самите себе си.Защото загубата на вода води до загуба на сили.Водата притежава свойството да лекува.Когато се чувстваме зле, изпивайки чаша вода ние все едно зареждаме тялото си с енергия.Очите ни започват да блестят, кожата ни става по -- мека, косата по -- бляскава, тялото се тонизира и придобива нови сили.Когато полеем едно цвете с вода то сякаш разцъфва отново.Ражда се.
Това, което можем да направим, за да съхраним това съкровище -- водата е да мислим рационално относно нея и съответно да постъпваме разумно спрямо нея.Съхранявайки водата съхраняваме живота.Пестим ли водата, даваме възможност за съхраняване на друг живот.Но да пестиш не означава да се лишаваш (поне в този случай), а да използваш толкова, колкото ти е нужно, за да съществуваш.Пазим ли водата чиста пазим самите себе си чисти, здрави и силни.
Това разбира се не е възможно да стане веднага.Защото тук се намесва процесът на осъзнаването.Когато човек не осъзнава дадено нещо той съответно не го приема.За да осъзнаеш колко е важно едно нещо за теб трябва да го изгубиш.И в този момент се замислям, че ние, хората сме изгубили достатъчно от това богатство, за да „прозрем" колко е ценно то за нас.Нека не бъдем егоисти, нека не мислим само за себе си, защото водата е притежание, но е и отговорност. Тя е дар.
Трябва да пазим водата чиста, както пазим сърцата си чисти от алчност и злоба.Така както човешкото тяло се съсипва, когато изпитва чувство на ярост, така и водата от еликсир за тялото може да се превърне в отрова.Нека не позволяваме това да се случи, нека пазим водата чиста и да запазим себе си и природата живи.
