Капката, когато самостоятелно блести, приблясва за секунди преди да се изпари... Капката, отделна е крехка и нетрайна – не може да подкрепи живот или да утоли жаждата на някого. Но капка до капка, до капка, до капка ... придобиват мощ – разтварят планини, правят потоп, съхраняват живота на планетата... Капката, само когато е в океана, твори – поддържа живота, вдига вълни, крепи ледената шапка на полюсите, играе с делфините...
Водата е сила, мистерия! Не просто стихия, не единствено течност, не само формулата Н2О. Водата е един от образите на Светлината! Тя извечно е присъствала – дори преди Той да започне Творението. Преди Творецът да изрече „Да бъде Светлина!”, водата е била! И е дала своя образ, своята енергия – Духът Божий се е носил над водата. Тази налична тогава вода е чакала повелята Му. Казано е в Книга Битие ''Да произведе водата'' – и тя произведе...
Капката-живителност е вода. Именно водата е основната енергия, която храни жизнеността ни. Водата поддържа живота и ние поглъщаме нейните енергии. Защото ние сме вода: заченати сме във вода, майките ни ни износват във вода, раждаме се сред вода. И после не можем без вода – съществуването ни зависи от нея. И колкото по-дълго ходим по планетата, толкова по-малко сме вода. Тя поема нашето въздействие и го помни, защото оказва се водата има памет. Всяка капка от нея помни пътя си, помни какво е поела – като енергия, химия, звук ... всяко въздействие. Казано накратко: така както ние зависим от водата, така и нейното състояние зависи от нас. После пак ние зависим от нея. И така, без да има край докато сме тук, на тази планета, върви кръговрат.
А хигиенизация какво е? Водата да погълне негативите ни, които не сме отработили и които спъват развитието ни (а се проявяват непосредствено като ни разболяват). Но не само прах от пътя ни и микроби от тялото ни – това са страсти, емоции, желания, мисловностти... Оставяме себе си върху водата, която за миг изтича в канала. Така това запомнено въздействие водата го отнася и го прехвърля върху всичко живо, което съхранява – пренася го върху растителния свят, върху животните ... и пак стига до човека. Тогава?
Водата е много важна част в осъществяването на планетното екологично равновесие – за съжаление все по-често по начин, твърде некомфортен на нас, човеците. Когато сме затрупали коритото й, реката разрушава брега в по-слабото му място. Когато отравяме океана, той поглъща жилища ни, работата ни, удоволствията ни, и спира да ни храни.
Но водата не е неовладяна стихия.Тя сама по себе сине е причина за потоп например – тя само осъществява идеята “потоп”. А иначе това е всекидневието ни, но в друга размерност. Ще каже някой: „Това е казън, възмездие, наказание!...” Не! По-скоро е единство. Да, трансформацията на натрупаните негативи причинява драми – в аспекта и глобалността на природата това са бедствия, пожари и наводнения, които могат да прерастнат в потопи. Човечеството винаги участва в тези екологични трансформации и е преживявало не един потоп, но не се е заличило. След всяка колосална драма влиза в нов етап и се развива!
И все пак, каквото и да коментираме за водата и нейното място и значимост, много е важно вътре в себе си какво ще изведем от тази идея – каква вътрешна свобода ще осъществим, каква нова култура ще създадем. Защото всеки един от нас, може да се каже, е капка и същественото е не толкова как самостоятелно блести, а какво ще влее в океана, какъв принос ще направи в океана на живота.
