Сяра,азот,цинк,нефт замърсители който се изливат във водните басейни с тонове от индустриалните предприятия и заводи.Нефтените петна не само че замърсяват водата, но и убиват много морски видове.Питейната вода е ресурс който в някой държави е по-скъп дори от златото.
Навлизайки в темата „капка по капка” ще се спрем първо на нещо което е от голямо значение за нашата страна както и европейския съюз в частност.
„Устойчиво развитие”-това е начин за използване на ресурсите, с цел задоволяване на човешките нужди и запазване на блясъка на околната среда.Това е концепцията за която се говори в момента и в някой висши заведения се изучава.Историята разбира се съдейства за по задълбочено анализиране на прилежащата концепция и проследяване на целия път от зараждането до въвеждането и.Именно „Римският клуб” е заговорил първи за така нареченото днес „устойчиво развитие” тогава са били зачеркнати значимите въпроси за околната среда, и няколко века по-късно изследователите са били далеч от мисълта че ресурсите са неизчерпаеми.Достатъчно за „устойчивото развитие” на по късен етап в разработката ще са ни необходими тези кратки сведения.
„Капка по капка” колко хубаво и в същото време точно словосъчетание което може да тълкуваме по многобройни начини.Какво за нас в днешно време е водата- нещо което може да си набавим на ниска цена в някой случай и без такава.Замисляме ли се обаче всеки път когато пием глътка вода в този момент колко морски както животински така и растителни видове загиват, едва ли отговорът-милиони.Питате се защо и как и най-вече кой го причинява това.Самите ние с нашите ежедневни дейности и неосъзнати действия ние, не само че убиваме милиони видове ние рушим и цялата околна среда, а по този начин това рефлектира косвено и върху самите нас хората.Неосъзнаваме колко е ценна водата и как да я пестим използваме я без да се замисляме и я приемаме за даденост която винаги ще е ни е под ръка, за съжаление това няма да е така.Питейната вода е изключително малко и намалява с всяка изминала минута.Езерата се замърсяват с какви ли не отпадъци от туристи,спортисти дори и рибари в някой случай.Представете си нашите красиви седем Рилски езера покрити с опаковки и пластмасови чашки, всъщност не си го представяй те отидете и вижте така е!Проблема идва от там ,че отделния индивид няма изградено екологично съзнание и няма как то да бъде променено с времето особено хората които вече са над тридесет и пет години.В реките се изхвърлят отпадъци и химикали който в някой случаи немогат да бъдат отделени от водата и ние ги поглъщаме.Ежедневно по медиите има какви ли не кампании за околната среда, това не е поредната реклама на някой телефон това са неща на който трябва да обърнем внимание.Можем да извадим аналогии от темата които може да разгледаме за малко и да видим как стоят и там нещата ето няколко: „капка по капка”-„дърво по дърво”-„бетон до бетон” и още други.
„Дърво по дърво” така е всеки ден се изсичат милиони декари гори,някой за огрев други за хартия,и още толкова изгарят.Къде е трагичното тук, то е че никой не залесява дръвчета и не се грижи за младите който сами са поникнали.Хартията да може да се рециклира, но за съжаление ние българите по специално предпочитаме да я изгорим да я изхвърлим в реката и други примери вместо да я рециклираме.
„Бетон до Бетон” хиляди декари земя са застроени и продължават да го правят и какъв е резултата катастрофален, земята е точно определен ресурс едва 148,94 милиона km2.И все пак ние продължаваме да строим да леем бетон и да я замърсяваме с какви ли не различни химикали и индустриални отпадъци.
Ето тук ще наблегнем на днес и на „устойчивото развитие”, за моя и на всички радост то съществува и е ясно формулирано.Прилагането му позволява управление и опазване на околната среда по точно определен начин и критерии което е задоволително.За съжаление твърде късно сме се сетили да го формулираме и установим като принцип,но както се казва в една поговорка „по-добре късно от колкото никога”.Устойчивото развитие освен че спомага за управление на природните ресурси спомага за управление и на някой антропогенни,за въвеждане на алтернативи.За жалост до момента са загинали милиони видове който неможем да върнем,други са на път да изчезнат,точно тук е момента да се замислим и изградим екологично поведение.
В заключение може да обобщим, че „капка по капка вир става” а „човек с екологично мислене до друг стават двама,а двама спасяват цяла гора и няколко тона питейна вода”
„По-добре в океан с акули,
от колкото на площад с небостъргачи”
от автора
