Но след трагедията в Ню Йорк и Вашингтон саудитското правителство взе решение да следи по-изкъсо пътя на даренията. Това до голяма степен се дължи на твърденията на източници от банковите среди и разузнаването, според които сериозна част от дарените средства са били прехвърлени на екстремистки групировки, включително и на тези, свързани със саудитеца Осама бин Ладен, основният заподозрян за атентатите в САЩ.
Богаташите от Саудитска Арабия и Персийския залив са другият финансов източник на групировката на Бин Ладен - Ал Кайда. Много от проспериращите семейства в региона имат поне един роднина, споделящ фундаменталистките идеи, твърдят източници от разузнаването. Определена роля играят и т. нар. "опиумни долари", твърдят дипломати. Афганистан е страната, в която опиумните полета, като че ли нямат край.
Ужасяващата способност на Бин Ладен да удари там, където си пожелае, накара западните аналитици да заподозрат сложна финансова машина, позволяваща му да реализира плановете си. Вместо това разследванията показват, че Бин Ладен използва прости и директни техники, които често разчитат на пари в брой и обикновени банкови сметки - твърде малки, за да бъдат проследявани. "Доста е трудно да се проследи каквато и да е транзакция от семейните сметки в Близкия изток", споделя източник от европейската дипломация в региона. "Всички тези плащания са нелегитимни и съответно не могат да се свържат с конкретни имена и адреси", твърди дипломатът.
Ето защо затварянето на финансовото кранче към терористите е изключително трудна задача. Разбира се, американските финансисти и разузнавачи сега ще направят всичко възможно, за да проследят финансовите потоци към Бен Ладен.
За целта има и конкретна заповед от президента Джордж Буш. Три дни след атаките е сформирана специална комисия, която да следи финансовите пътеки към терориста. Търговският департамент на САЩ проверява отново всички сигнали за съмнителни банкови транзакции на стойност над $10 000. Банките в цял свят проверяват дали заподозрените похитители на самолетите са имали открити сметки при тях или са правили съмнителни покупки с техни кредитни карти.
Но проследяването на финансирането на Бин Ладен е доста тежка задача за обикновените държавни и банкови чиновници. Като начало парите идват от чужбина. Само вземете онези богати търговци или банкери, които даряват огромни фондове директно на ислямистките групировки. Според експерти по сигурността те превеждат средствата до банкови сметки в Лондон, Хонконг или Дубай. През 1999 г. американското разузнаване докладва, че Дубайската ислямска банка в ОАЕ се използва за финансово убежище на Бин Ладен. Банката отказа коментар. На 19 септември банката Баркли замрази съмнителна сметка, макар да обяви, че по нея не са извършвани никакви разплащания от дълго време. Подобни съмнителни сметки биха могли да бъдат хиляди.
Още една причина за трудността при проследяването на парите е, че финансовите преводи най-вероятно са на малка стойност. Според експерти хората на Бин Ладен получават редовно суми на стойност под $10 000, за да избегнат проверките на банките и американските власти. Това е лесна задача за всеки търговец от Близкия изток с офшорна сметка. А пък законите на Саудитска Арабия не предвиждат ограничение за броя на международните парични преводи. Те се декларират пред правителството, но данните се използват повече за статистика, отколкото за проследяване на съмнителни банкови операции. Именно според тази статистика от страната изтичат по $18 млрд. годишно. В тях най-спокойно могат да се крият средствата, предназначени за терористите. Когато парите влизат в САЩ, те се използват за доста нискобюджетни операции.
Подготовката на атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона включва плащане на хора, които оперативно да работят на американска земя, тренировъчни летателни часове, както и покупката на самолетни билети за похитителите. Йорам Швайцер, анализатор към Международния институт за борба с тероризма в Израел, твърди, че сметката за зловещата атака се измерва в хиляди долари, а не в милиони. И очевидно е прав. По време на процеса срещу хора на Бин Ладен, обвинени за бомбените атентати срещу американските мисии в Кения и Танзания, един от обвиняемите признава, че е получавал едва $500 месечно.
Всичко това е доста изненадващо, като се вземе предвид славата на Бин Ладен като милиардер. Саудитецът е един от 52-мата сина на покойния Мохамед бин Ладен. Бащата е сред най-уважаваните бизнесмени в страната, с тесни връзки с управляващата династия. След смъртта му през 1966 г. Осама наследява богатство, което се изчислява на $200 млн. Но днес той е далеч както от семейството си, така и от страната си. А според саудитски източници е пропилял по-голямата част от наследството си. Саудитските власти замразяват голяма част от авоарите му през 1991 г., когато Осама бин Ладен скъсва връзките си с кралското семейство заради решението им да позволят на американските войски да се настанят в страната и да участват във войната срещу Ирак.
Всъщност преди това той е могъл да прехвърли част от сумата в Судан и така да си е осигурил подкрепата на страната за създаването на свои бази на нейна територия. Според източници от разузнаването интересите на Бин Ладен в Судан включват участие в строителна фирма, фирма за износ на зеленчукова продукция, както и компания за преработка на кожи. Според саудитски източници обаче тези инвестиции са се оказали нерентабилни.
Ако личните средства на Бин Ладен наистина са на привършване, могат ли американските и европейските власти да спрат финансовия поток към терористите? Може би да, но само ако лобират за по-голяма прозрачност на банковите операции, особено в Персийския залив. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Докато Саудитска Арабия изглежда общество, което е под сериозен контрол, ислямисткото право поставя ударение върху неприкосновеността и дори върху "светостта" на личната собственост. Ето защо, когато преди няколко години проследяването на средствата, финансирали алжирската екстремистка групировка Ислямистки освободителен фронт, доведе до Саудитска Арабия, френското правителство не получи кой знае каква помощ. Беше отправено специално запитване, но от кралското семейство просто казаха, че не могат да направят много.
Проследяването на средствата изисква наистина сериозна подкрепа от банките и правителствата на цял свят. Ако подобно безпрецедентно сътрудничество не е възможно, няма да бъде възможно и спирането на терористите.
Яна Илиева
По сп. Business Week
