Миналата седмица Европейската комисия представи окончателната си стратегия за борба с климатичните промени. До 2020 г. европейските държави трябва заедно да постигнат няколко цели - 20% от енергията да идва от възобновяеми източници, а 10% от енергията за транспорт - от биогорива. До същата година емисиите на въглероден двуокис трябва да бъдат намалени с една пета. Стратегията на Брюксел, която променя и схемата за търговия с емисии, предизвика недоволството на индустрията. За тези проблеми и за това как България ще се включи в новата стратегия Ирина Новакова от в. "Дневник" разговаря с един от авторите й, еврокомисаря по околната среда Ставрос Димас.
- Според предложения енергиен пакет България трябва да увеличи почти двойно енергията от възобновяеми източници до 2020 г. спрямо сегашните равнища. Това обаче е скъпа инвестиция, Европейската комисия ще поеме ли част от сметката?
- Да, нашият енергиен пакет изисква инвестиция, но тя ще се изплати. Изчислено е, че нужната инвестиция е в размер на 0.5% от брутния вътрешен продукт - по-малко от загубите, които Европа понася всяка година от картелите.
България ще спечели от въвеждането на възобновяеми източници и от останалите мерки, които предлагаме, като схемата за търговия с емисии (СТЕ). Приходите от търговията с емисии в България ще остават в страната, тя ще спечели и от намалено потребление на гориво, енергийноефективни електроуреди и пестене на енергия, които са все елементи от предложението ни.
Българите ще оценят и това, че с въвеждането на повече възобновяема енергия ще имат по-висока енергийна сигурност и по-малки сметки за транспортни горива.
- Как по-точно може да спечели България от схемата за търговия с емисии, при положение че основните критики срещу механизма са свързани с премахването на безплатните национални квоти, което ще постави в силно затруднено положение по-малките предприятия?
- Схемата за търговия с емисии ще генерира между 30 и 50 милиарда евро в целия ЕС и страните с брутен продукт под средния за съюза ще получат голяма част от тези пари. Следователно България ще има съществена сума, която може да инвестира както иска - в намаляване на емисиите, в помощ за по-малките предприятия, във възобновяеми източници.
Според нашето предложение поне 20% от приходите, генерирани от търговията с емисии, трябва да се използват за инвестиции в екоиновация, възобновяема енергия и други "добри каузи", които да помогнат на гражданите да се адаптират към новата нисковъглеродна икономика.
Надяваме се нашето предложение да влезе в сила от 2010 г., така че България ще има допълнителен ресурс да инвестира във възобновяема енергия.
- Над 30% от територията на България е потенциална част от екомрежата "Натура 2000". Как влияе това на възможността за изграждане на възобновяеми енергийни източници?
- Първо искам да обясня нещо за "Натура 2000", което, изглежда, не е ясно в България - това, че една територия е част от екомрежата, не означава, че в нея не може да има строителни работи.
Това е възможно, стига да отговаря на изискванията на европейското право. Това се отнася и за възобновяеми енергийни източници - дори са възможни и изключения от директивите за хабитатите и за птиците.
Разбира се, няма да се строят вятърни мелници на пътя на миграционните коридори на птиците или големи водни централи в зони от "Натура". Природата трябва да се зачита, но има възможност за изграждане на възобновяеми генератори и без да й се пречи.
- Новите страни членки, между които и България, се опасяват, че със сериозното намаляване на вредните емисии и затягането на правилата за търговия с тях вашето предложение ще е удар по индустрията им. Какъв е отговорът на тези притеснения?
- Според нашата оценка за въздействие това не е така. Цената на мерките, които предлага комисията, ще бъде разпределена честно между страните членки. Взимаме предвид брутния вътрешен продукт на глава от населението на всяка страна при изчисляване на целите й, така че да не създаваме нова неравнопоставеност между членките.
Знам, че едно евро в по-бедна страна струва повече, отколкото едно евро в по-богата. Ето защо искаме да сме честни към страните членки и искаме повече от по-богатите страни, отколкото от тези с по-малък БВП.
- България получи право да отделя най-много парникови газове извън схемата за търговия с емисии - 20% повече спрямо базовата година. Какво ви накара да направите това изключение?
- Защото българската индустрия изразходва много повече емисии от това. И с тези 20% отгоре пак ще има намаление на парниковите газове, само че не толкова голямо, колкото на други страни. Надявам се това да е стимул за България да намали още повече вредните си емисии. Същевременно не искаме да спираме икономическото развитие на страната.
Представители на българското правителство вече обявиха в Брюксел, че ще опитат да предоговорят базовата година от 2005 на 2007 с аргумента, че миналата е първата година, когато нивото на емисиите е отчетено от независим орган. Освен това през 2007 г. България е отделила много повече емисии, отколкото през 2005 г. Има ли вероятност да бъде постигната такава промяна?
- Не сме навлизали в тези подробности още, но 2005 е единствената година, за която имаме конкретни данни за всички страни членки, включително и за България. Така че референтната година за всички членки ще бъде 2005 г.
- Какво ще стане, ако една страна не постигне квотите, зададени от комисията в енергийния пакет?
- Важат правилата за наказателните процедури и мога да ви кажа от опит, че те работят добре. В схемата за търговия с емисии има допълнителна система за стимули и съответно глоби за компаниите, които нарушават правилата. Схемата е базирана на компании, а не на държави, така че фирмите ще носят отговорност, ако отделят нерегламентирани емисии.
- Вашето предложение, ако бъде прието, ще промени съотношението на различните източници в енергийния набор на всяка страна членка. Предполага се, че преминаването към схемата за търговия с емисии ще направи ядрената енергетика по-привлекателна за държавите, които така или иначе я развиват. Вие смятате ли, че това ще се случи?
- Нашият енергиен пакет предлага по-широка употреба на възобновяеми енергийни източници, а ядрената енергия не е възобновяема и не е толкова добра алтернатива. Да, и при нея не се отделя въглерод, но пък инвестициите са с много висока цена. Така или иначе по въпроса за ядрената енергетика Европейската комисия е неутрална, неутрално е и предложението ни.
