"Въпреки различното им минало общото между тях е, че са запалени европейци, макар и по начин, различен от ентусиазма на основателите на ЕС", отбелязва вестникът и добавя, че за новодошлите присъединяването към ЕС и НАТО са двете страни на тяхната 50-годишна мечта да принадлежат към Запада. Поради тази причина те "се накланят повече към англосаксонския свят, отколкото към Стара Европа", смята изданието.
"Монд" обаче предрича, че след известно време "новодошлите ще се научат да правят разлика между прилагането на европейската политика и послушното следване на американската воля". Вестникът предупреждава също, че "Стара Европа", чиято сигурност от десетилетия беше гарантирана от Америка, а икономическото й възстановяване бе "осигурено от субсидиите по плана "Маршъл", ще сбърка, ако метне първа камък".
Унгарският "Непсабадшаг" коментира кавгите, съпътстващи разширяването, и отбелязва, че "в Брюксел вече има и хора, които смеят публично да кажат, че ЕС не е подготвен за приемането на 10 бедни страни". Вестникът изтъква, че за съжаление разширяването на ЕС съвпада със споровете за европейската конституция, бюджета и икономическите проблеми на съюза. Статията сравнява ЕС с железопътна линия, по която "източните вагони са вкарани в глуха линия и влакът бавно се движи по наклон, набирайки скорост, докато машинистите се бият в локомотива и може да се освободят от допълнително закачените вагони".
Френският закон, забраняващ носенето на религиозни символи в държавните училища, също привлича вниманието на днешните европейски вестници. Германският "Ди Велт" смята, че той е плод на променящото се отношение към исляма след терористичните нападения от 11 септември 2001 г. Вестникът посочва, че преди нападенията хората са били склонни да игнорират "често агресивното настояване на малък брой мюсюлмани да демонстрират антизападни ценности".
Причината за приемането на закона не е ясна и той няма да укрепи светското управление във Франция, смята обаче изданието. "На практика законът отслабва принципа за свободно развитие на личността, свободата на религията, на съвестта и вероизповеданието", е оценката на днешния "Ди Велт".
Австрийският "Ди Пресе" е съгласен, че законът нарушава свободата на вероизповеданието. "Аргументът, че държавата трябва да действа, за да защити една обществена група от религиозното влияние на друга, разкрива тревожно разбиране на понятието "независимост на гражданите", пише вестникът.
Изданието предупреждава, че който забранява на учениците да носят религиозни символи, "ги лишава от свобода на вероизповеданието, която е гарантирана от държавата". "Отделянето на религията от държавата, която първоначално отбеляза края на държавната религия, сега е издигнато до държавна религия във Франция", заключава австрийският "Ди Пресе".
Чешкият всекидневник "Хосподарски новини" смята, че забраната на мюсюлманските забрадки е резултат от страха, че концепцията за сближаването на две различни идентичности не е сполучлива. Според вестника проблемът е не само в мюсюлманското малцинство, но и във френското мнозинство.
Швейцарският "Трибюн дьо Женев" определя мярката като "законодателно безумие, прикриващо политическа импотентност". Вестникът не е загрижен толкова дали законът е справедлив или не, колкото от "законодателната инфлация", която се забелязвала в повечето развити държави. "Тези дни се правят закони за всичко и най-вече за дреболии", пише "Трибюн дьо Женев".
Тази тенденция вестникът обяснява с искането на съвременното общество за "незабавни решения, зрелища и преди всичко колкото може по-малко мисъл". Според вестника "законът изглежда сякаш "хваща ислямисткия бик за рогата, но всъщност основните проблеми остават и ще бъдат изострени от лавината безсмислени полемики".
