Кризата в Анкара ще увеличи турските инвестиции у нас

Ф�р �руари беше месецът, който постави турската икономика на колене. Страната изпадна в тежка финансова криза, когато заради политическа несигурност и под натиска на пазара властите бяха принудени да се откажат от фиксирания курс на лирата и да позволят свободното й движение спрямо долара. Това доведе до бърза 40%-на девалвация на турската валута. Най-логичният въпрос беше: ще се отрази ли кризата в южната ни съседка върху икономиката на България? Според експертите на този етап няма опасения, че нестабилността в Турция ще ни повлияе чувствително. В по-дългосрочен план обаче евтината лира ще позволи турски стоки да залеят българския пазар, което пък допълнително ще удари родното производство. Българският експорт за Турция възлиза на около 7% от общото количество на износа, така че затруднения в тази насока не се очакват, още повече че по-голямата част от нашия износ е ток, а Турция ще се нуждае от електричество поне в близките 100 г. Положителното е, че финансовата криза ще допринесе до увеличаване на турските инвестиции у нас, твърдят икономисти. През последните 8 години турски компании са вложили у нас 124,5 млн. щ. д., което поставя Турция на 11-то място сред чуждестранните инвеститори. Само за миналата година бизнесмени от южната ни съседка са инвестирали близо 19,5 млн. щ. д.

Текстилната индустрия

В търсене на изход от кризата вече доста турски бизнесмени насочиха дейността си към България и Румъния. Най-силно тази "експанзия" се почувства в сектора на готовото облекло и конфекцията. В момента 15 завода в България произвеждат облекла за турския пазар, а в Румъния - 6. Защо все пак турските инвеститори предпочитат България? Според Гюгьор Кишчи, председател на Съюза на турските производители, на първо място е наличието на евтина и квалифицирана работна ръка, както и възможностите, които държавата предлага за чуждестранните инвеститори. Какво се оказва на практика? Вярно е, че турските предприемачи използват България като трамплин за пазарите на САЩ и Европа и определено показват сериозните си намерения за присъствие у нас. От друга страна, почти всяка турска инвестиция или намерение за инвестиция влече след себе си скандал, скептицизъм и недоверие, че поетите ангажименти ще бъдат спазени.

Инвестиции в хотелиерство

Доста се шумя около името на турския бизнесмен Суди Озкан, за който се коментираше, че насочва погледа си към българските хотели, защото поради забраната за хазарт в Турция, бизнесът му ще пострада. Като допълнение се твърдеше, че близостта с властимащите му осигури безпроблемно собствеността върху някои от най-апетитните ни хотелски комплекса. Все пак за най-голямата турска инвестиция у нас се смята тази на хотелската верига Принцес, чийто собственик е Суди Озкан. През 1998 г. чрез фирмата си Кудретмехди Адгар той вложи в България 16,8 млн. щ. д. при покупката на 60% от столичния Новотел Европа, сега София Принцес хотел. Впоследствие Суди Озкан придоби 100% от акциите на хотела, след като изкупи дяловете на останалите акционери в дружеството срещу 1 лв. за акция. По този начин Суди Озкан е вече 100%-ен собственик на хотел Принцес. Чрез приватизационна сделка турският бизнесмен стана собственик и на хотел Тримонциум в Пловдив срещу сумата от 5,25 млн. щ. д. В края на 1999 г. чрез фирмата Ирида той купи и търговската верига Кореком за 8 млн. щ. д. Според инвестиционната програма на дружеството Принцес Кореком до края на 2003 г. в реконструкцията на бившата сграда на Кореком в жилищния квартал Младост ще бъдат вложени 3,5 млн. щ. д., заяви Юмер Юлкер, директор на Принцес Кореком.

Промишлеността

Приблизително по същото време се зашумя и около приватизацията на закъсалото шуменското предприятие Алумина. Твърдеше се, че тогавашният шеф на Агенцията за приватизация Захари Желязков е "харизал" завода на Работническо-мениджърско дружество и стратегическия инвеститор Фаф Метал, въпреки че те пропуснали законовия срок за подаване на оферти. Независимо от тогавашните престрелки в пресата в момента дружеството, вече преименувано на Алкомет, е "изправено на крака" и даже реализира ръст на производството. Фаф Метал всъщност е мажоритарният собственик на предприятието и притежава повече от 51% от акциите му. До края на лятото в Алкомет ще бъдат инвестирани 13 млн. лв., а прогнозираната печалба за тази година ще надхвърли 950 хил. щ. д., твърди Фикрет Индже, един от собствениците на Фаф Метал.