В случая с българските медици става дума по-скоро за шантаж, отколкото за тероризъм, смята френският историк и специалист в изследването на държавния тероризъм Жерар Шалиан.
Този случай позволи на Либия да възстанови дипломатическото си целомъдрие, твърди той в интервю за днешния брой на френския вестник "Експрес".
На въпрос може ли да се говори за държавен тероризъм в случая с българските медицински сестри, Шалиан отговаря:
"В известна степен. В него обаче виждам по-скоро вид държавен шантаж, дори рекет. Държавният шантаж несъмнено е по-слаба форма на насилие в сравнение с държавния тероризъм. При него има присъда, но не и изпълнение".
Запитан дали явлението е ново, историкът казва, че случаят с медиците му напомня на затвора Абу Граиб - същата смесица от произвол, използване на мъчения и псевдоправосъдие.
Според историка новото е, че в западните страни, където насилието се среща все по-рядко (освен при някой малцинствени групи в предградията), отнемането на човешки живот не се приема.
Когато американец бива убит в Ирак, общественото мнение гневно реагира, докато през Първата световна война хората не се интересуваха от броя на жертвите, отбелязва Шалиан. По думите му терористите може да използват тази промяна като средство за натиск.
"Разликата между тероризма на групировки като "Ал Кайда" и държавния тероризъм се състои в количеството на жертвите. Държавният тероризъм е най-разпространената форма на терор, тъй като държавите винаги са били най-големият му поръчител.
От зилотите, борили се срещу римските управници, през анархистите от XIX век до "Ал Кайда" днес - всички са аматьори в сравнение с държавата. Само нацистите, Сталин и Мао са погубили между 50 и 80 млн. души, а "Ал Кайда" - едва 3000 за шест години. Осъждането на една единствена форма на тероризма е инструмент за политическа пропаганда", твърди още експертът.
Шалиан цитира определението на най-големия според него жив специалист по тероризма - британецът Пол Уилкинсън, че мъченията са индивидуализирана форма на терора и всяка държава, която си служи с тях, може да бъде смятана за терористична.
На въпроса дали случаят с българските медици не бележи промяна в използваните от либийската власт методи за принуждение, историкът отговаря, че след като е финансирал терористични групи като тази на Абу Нидал и в някаква степен е поръчителствал за извършване на атентати като този над Локърби, либийският режим е трябвало да смени стратегията, особено след американските бомбардировки, при които Кадафи едва оцеля.
Оттогава внезапните обрати при Либия бяха много, а сегашният случай й позволи да се завърне чиста и неопетнена в международната общност, отбелязва Жерар Шалиан.
