Според тази идея, която е част от предлаганите промени в избирателния закон, имената на партиите и коалициите върху бюлетината ще се подреждат след жребий, а избирателят ще отбелязва с "х" името на предпочитаната от него политическа сила, информира БНР.
Срещу името на всяка от формациите може да се изброяват първите трима от съответните партии или поне водачът на листата.
В тъмната стаичка няма да има бюлетини - всяка ще се дава лично на избирателя и върху нея ще стои подписа на председателя на секционната избирателна комисия, предвиждат още от НДСВ.
Въвеждането на бяла интегрална бюлетина се налага, за да се намалят злоупотребите по време на гласуването, обясняват "жълтите" и посочват като пример практиката на някои партии да раздават бюлетини предварително.
Другите важни промени (общо седем) допускат възможност за електронно гласуване на българите в чужбина.
Новост е и изискването партиите и коалициите да внасят депозити преди изборите, които да им бъдат връщани само ако спечелят поне 1% от гласовете на избирателите, а невъзстановените суми от депозити да отиват за благотворителност, например във фонда за лечение на деца.
Предлаганата "такса участие" във вота е съответно: за партии 40 000 лева; за коалиции - 50 000 лева; за инициативни комитети - 10 000 лева.
Предвижда се още облекчение за ученици и студенти, които да могат да дадат вота си там където учат.
Ако поправките се приемат, учащите ще могат да гласуват където си поискат срещу документ за самоличност, заверена ученическа или студентска книжка и декларация, че не са гласували и няма да гласуват на друго място, като ще бъдат вписвани в допълнителния избирателен списък.
Сред идеите е дори предоставяне на равно радио- и телевизионно време за всички формации.
Промените ще бъдат внесени в Народното събрание в сряда, когато започват консултациите с останалите политически сили за подкрепа на новия избирателен закон.
Целта на всичко това е повишаване на избирателната активност, намаляване на вероятността от "разпиляване" на гласове за политически формации, които не прехвърлят бариерата от 4% и рационализация на вота, обясни Вълчев.
На парламентарните избори през 1994 г. за партии, коалиции и независими кандидати, които не са успели да спечелят над 4%, са били подадени 15,6% от бюлетините, през 2001 г. - също около 15%.
За регистрацията на партии и коалиции за участие в изборите се правят две предложения за промени в закона - в Централната избирателна комисия (ЦИК) да се представи с списък поне 5000 членове (подобно на върнатия от президента Закон за политическите партии), придружен от копия на заявленията им за членство.
В изборите да могат да участват само партии и коалиции, чието име и/или абревиатура не повтарят вече регистрирана партия, вкл. чрез прибавяне на думи, букви, цифри или други знаци, настояват от НДСВ, които през 2001 г. изгубиха няколко процента и парламентарното мнозинство заради "алтернативни" формации, използващи техните инициали.
