Някога, преди стотици години, край бреговете на една пълноводна испанска река, група монаси избрали място за своя манастир. То било единственото кътче сред пустошта, където жарките лъчи на слънцето обрисували достолепието на каньона. Само на стотина метра от него красивата, жива река се превръщала в мъничко ручейче, което се губeло някъде навътре в скалите. Наоколо било жажда.
Десетки години жителите били принудени да заплащат водата на монасите. Алчността на едните и омразата на другите им попречила в битките със завоевателите, които осквернили свещеното място...
Продължава ...
Първите ми спомени от водата са, когато един батко ме извади на ръце от морето. Свита на кълбо под вълните исках да разбера как точно живеят рибите. Бях на пет годинки. По-късно наистина се давих по време на първата си отпуска, която прекарах отново на море, нищо че съм от Варна, просто смених града. Тогава за първи път изпитах мощта на вълните, връхлитащи ме една след друга така, че на два метра от брега дъното се губеше под краката ми, а на ръка разстояние приятелите не ме чуваха – толкова беше шумно. Докато виках с пълно гърло се появи дъното и издрапах навън. По-изтощена не бях се чувствала, но оттогава уважавам морето.
Първият вдишван аромат на “Нивея” е сякаш запечатал безгрижието на детството. Лято, след лято, прекарвахме на Евиния плаж, от където майките ни си набавяха вносна козметика. Ясно си спомням как полякиня измами българка, продавайки й калъфа от апарата си за 10 лева. Голотата на жените наоколо попречи на милиционера, да влезе навреме и хване измамницата.
“Петнадесет минути по корем, още толкова по гръб и чак тогава в морето” - казваше майка ми. - А в морето подарените минути игра се стопяваха като пяна във вълните.
Като деца събирахме черупки от красиви бели миди, седефени охлювчета и се гмуркахме, за да гледаме как лазят по дъното едни малки животинки, които кръстихме рапанчета. По-късно в Университета, научих, че това е рачето отшелник, което се защитава, като влиза в раковината на охлювчето наса, а рапана било съвсем друго животно.
Спомням си изпълнените обещания на лодкарите, да видим делфините, по време на разходката с лодка, “Ч-а-а-к до хоризонта”. Поне три пъти сме се качвали с брат ми, а делфините винаги бяха там и ни чакаха. Днес, често се оплитат в мрежите на рибарите и загиват, а друг път излизат на брега да умрат, защото боледуват. Не рибарите са опасни, а алчността на „бизнесмени”. Желанието им да забогатеят бързо разрушава дъното на морето – среда за живот на дънните организми. Прекъсват вериги от кръговрата на НАШЕТО МОРЕ – хляб за един, романтика за друг, муза за трети, здраве за всички нас.
Днес съм пораснала и имам море в прозореца си. Знам, че мога да помогна като науча децата да пазят природата и да я съзерцават. Моите деца знаят колко е важно да се пести водата, защото тя „ражда” живота, а гората се „грижи” за него. Знам, че думите не могат много да сторят, но добрия пример може. Работата учи мен, възпитава моята воля и ми дава надежда, че може би един ден ще оставя нещо след себе си...
Да се обединим, за да помогнем на морето да се възстанови. Все още има време.
Разнообразието в Черно море, сравнено със съседните морета е малко. Причината за това е солеността – два пъти по-ниска от тази на Световния океан. Това е причина в нашето море да има видове, които не се срещат в другите морета. Характерна особеност е и зоната на сероводорода. Той се образува от гниенето на организмите, но причината за това не е човешката намеса, а липсата на циркулация на водите. Малка е дълбочината на Босфора, свързващ Черно море със Средиземно море. Така мъртвата зона на сероводорода изтласква живият свят към тясната ивица около брега и в повърхностните води на морето, където през последните години има нова опасност – човешкото влияние. Замърсяването се дължи най-вече на вливащите се големи реки – Дунав, Днепър, Днестър, Буг, Къзилирмак, Сакария. Те ежегодно внасят милиони тонове органични и неорганични замърсители от Европа и Азия. Случайно или планирано в Черно море са внесени над 25 вида организми, някои от които нарушават крехкото екологично равновесие, защото са хищници срещу които морето няма отговор.
През последните години много хора, организации и държави се обединиха в различни проекти, програми и политики, чиято цел е спасяването на уникалния свят в Черно море.
... Продължение
След приключване на войните, монасите опитали да върнат облика на манастира, но безуспешно. След толкова много години централния храм все още е разрушен, сякаш тегне проклятие.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!