П онякога сигурно се смеете. Не само на класически вицове за зелени коне, но и на абсурдни житейски ситуации или от съпричастност в компанията на хора, които са ви приятни.
Според статистиката сте започнали да го правите още от третия месец след раждането си, а днес вече се разсмивате средно по 17 пъти на ден. Което, пак според статистиката, ви се отразява добре. Намалява хормоните на стреса, помага на имунната система и ако го правите достатъчно продължително, е добро кардиоупражнение.
Въпреки че човечеството от векове обича да хихика и да се киска, науката все още не е построила пълна и непротиворечива теория защо и как се случва това. Физически смехът се състои от две неща - жестове и звуци. Преди да се стигне до тях обаче, няколко части от мозъка се включват, за да ни принудят да се разсмеем.
Въпрос на мозък
За разлика от емоции от типа на страха, които, изглежда, се предизвикват от определена отделна част от мозъка, хуморът се обработва от много различни региони в централната ни нервна система. Питър Дерекс, професор по психология във Вирджиния, е един от малкото учени, които се занимават сериозно с възприемането на хумора от човека. Той прави експеримент, като записва с електроенцефалограма мозъчната активност на хора, които чуват или виждат нещо смешно. Резултатите се оказват интересни. Според Дерекс по-малко от половин секунда след като са изложени на нещо потенциално смешно, през мозъчната кора на изследваните минава електрически импулс. От заряда му зависи дали човек ще регистрира стимула като забавен и ще се засмее или не.
В главата на някой, който слуша виц, се случват доста неща. Лявото полукълбо на мозъка му разпознава и обработва думите и структурата на изреченията. Активизира се предният мозъчен дял, който има функции, свързани с езика, паметта и общуването. В дясното полукълбо се извършват анализи, водещи до схващане смисъла на шегата (ако такъв случайно има). Стимулират се части от мозъка, отговарящи за моторните функции, които предизвикват физическа реакция. Заради многото елементи, участващи в процеса, увреждане на която и да било част от мозъка може да окаже влияние на способността ни да обработваме хумор, казва Питър Дерек.
Когато се стигне до смях, петнадесет от мускулите на лицето се свиват. Ларинксът е блокиран отчасти от клапата си, така че поемането на дъх се затруднява. Ако смехът продължи, отварят се слъзните канали и лицето почервенява заради недостиг на кислород.
Какво толкова смешно има...
Друг и също сложен въпрос е как мозъкът взема решение кое е забавно и кое не. През вековете с проблема се занимават повече философи, отколкото хора на точните науки. Вероятно затова и отговорите са много и различни. Според Аристотел хората се смеят на някого, който е в по-лошо положение от тях. Правят го както от чувство за превъзходство, така и от радост, че не са на негово място. Това може да обясни защо е толкова забавно, когато анимационен герой се подхлъзне на бананова кора.
Зигмунд Фройд смята, че смехът сваля напрежението и помага на човек да се освободи от агресията по социално приемлив начин. И наистина: хората често се смеят, когато са нервни или когато внезапно им се размине нещо неприятно. Философите Шопенхауер и Кант свързват смешното с наличието на несъответствие между представата ни за нещо и самото него.
Вицовете например обикновено са забавни именно поради неочаквания си, абсурден край. Някои от най-добрите, разбира се, са изцяло абсурдни (летели два крокодила - единият зелен, а другият на юг). Понякога тази неочакваност на историята е построена върху игра на думи, друг път - върху изненадваща развръзка или нова интерпретация на историята.
Еволюционно погледнато, смехът може да е средство за намаляване на стреса от нови и изненадващи ситуации. Най-ясно това се забелязва при малките деца, които се смеят на всичко ново около себе си. С натрупване на опит човек развива по-сложен набор от представи за света. Те му позволяват да регистрира по-фини противоречия в заобикалящата го среда и да се забавлява от тях.
Веселие в компания
Освен всичко друго смехът има ясно изразена социална функция. Робърт Провайн, професор по психология в University of Maryland, специално проучва този въпрос. Той установява, че когато са сами, хората се смеят 30 пъти по-рядко, отколкото в компания. При това смехът в група невинаги има забавен повод.
В над 80% и от случаите той идва след не особено вълнуващи реплики като "Чао и умната!" или "Трябва да поръчаш пиене за всички!". В този контекст смехът служи за засилване на връзките в компанията и демонстрация, че всички се чувстват добре заедно. Според други проучвания на Провайн по време на събеседване говорещият се смее с 46% повече от слушащите. Професорът забелязва още, че при разговор между разнополова двойка жената се смее видимо повече от мъжа. Това се случва и когато дамата говори, и когато тя слуша. Изводът, който се налага, е, че силният пол просто е по-смешен.
Класическа история
Сър Джон обичал лейди Мери с цялото си сърце. Всеки ден по едно и също време той минавал на белия си кон под терасата й, но тя така и не го забелязвала.
Сър Джон не се предавал - една ранна сутрин станал и боядисал коня си в зелено от главата до опашката. "Когато мина под терасата на лейди Мери - мислел си - тя ще възкликне: "Ах, сър Джон, колко е зелен конят ви!" Тогава ще й кажа: "Да, лейди Мери, но аз ви обичам!" Когато стигнал до дома на лейди Мери, тя се показала на терасата и извикала с чувство:
- Сър Джон, аз ви обичам!
- Е да, ама виж какъв зелен кон имам!
