П оложителната представа за ЕС в България избледнява, показва изследване на "Евробарометър" за обществените нагласи в ЕС през пролетта на 2007 г., проведено сред 30 хил. души в 30 държави. 1039 са анкетираните българи.
България остава единствената страна в ЕС, в която преобладава личната неудовлетвореност от живота, показва изследването.То сочи още, че в България и Унгария има най-ниски нива на социален оптимизъм.
За 1/3 от българите икономическата ситуация е проблем № 1. Най-важният въпрос за страната ни обаче е борбата с престъпността.
Българите се отнасят положително към европейските институции, но в същото време те имат най-ниска степен на доверие към тях в сравнение с останалите европейски граждани, сочи първото проучване след присъединяването ни към ЕС.
На базата на тези изводи ръководителят на представителството на ЕК у нас Майкъл Хъмфрис отбеляза, че неговата основна задача е да повиши доверието на българското общество към ЕК.
В същото време Хъмфрис подчерта, че е от съществено значение политиците у нас да поемат своята отговорност, а гражданското общество да ги накара да направят това.
България трябва да поеме отговорност за себе си, ние в ЕК продължаваме да следим нещата отблизо и ще се стремим да бъдем максимално обективно, обобщи Хъмфрис.
59% е одобрението за ЕС у нас, което е с 4 процентни пункта по-ниско от 2006 г. В останалите държави членки тенденцията е обратна, т.е. увеличават се положителните представи за Евросъюза.
Доверието към съюза у нас е 54%, което също е по-ниска стойност в сравнение с миналата година.
Привържениците на десните партии имат най-силно доверие към ЕС - 71%. Хората с центристки възгледи показват средна степен на доверие - 54%, а при ляво ориентираните доверието е 44%.
Общественото одобрение на членството ни в съюза остава стабилно и убедително високо, но за пръв път е по-ниско от средното за държавите членки - 59%.
Увереността за личната сигурност, за икономическата и политическа стабилност като резултат от членството в ЕС намалява при българите, но е съизмерима със средствата за другите страни от ЕС.
Българските граждани имат най-малка представа доколко преговорите в ЕС отчитат националните позиции при вземането на решения.
Всеки втори българин е убеден в положителната роля на преговорите, но общите стойности за нацията са най-ниските в ЕС - 34%.
Телевизията продължава да бъде най-предпочитаният източник на информация за ЕС, но интересът към нея и към радиото намалява, както в България, така и в ЕС, за сметка на засиления интерес към интернет и свързаните с него електронни медии.
Значимостта на интернет като източник на информация е нараснала с 10 пункта и сега почти всеки пети българин разчита на глобалната мрежа за информация относно ЕС.
Липсата на интерес към информацията за съюза е нараснала със 7 пункта и почти 20% от българите твърдят, че никога не търсят информация за ЕС.
От всички държави членки, единствено във Великобритания (29%) и в Ирландия (26%) са регистрирани по-високи стойности за липсата на информационен интерес към ЕС.
Демографският анализ показва, че подобна информационна отчужденост е свързана с липсата на знания и разбиране как работи съюза.
Българите, които не се интересуват от информация за европейските дела, имат неутрален или негативен образ за ЕС, нямат доверие в него, споделят песимизъм относно неговото бъдеще и не вярват, че страната им е спечелила от членството в съюза.
