Именно тогава при някои групи примати се развиват мускулите и костите, които осигуряват възможност за пробягване на големи разстояния.
Това качество се оказва много ценно за просторите на Африка - прародината на човечеството.
Сполучливият лов помогнал на човек не само да преживява, но и осигурил по-бързото му развитие във всяко отношение.
Автори на изследването са проф. Денис Брамбъл от универститета в Юта (Utah.edu) и проф. Даниел Либерман от Харвардския университет.
Според учените е много възможно способността на човека да бяга да е изиграла огромна роля при оформянето на тялото на Хомо сапиенс.
Ние сме станали хора благодарение на бягането, поне в анатомичен смисъл, твърди проф. Брамбъл.
Специалистите откриват 26 физиологични особености, които дават на човека преимущество пред другите примати, но не толкова в скоростта, колкото в издръжливостта при бягане.
Така например нашите близки еволюционни родственици - шимпанзетата, не могат да се похвалят с толкова дълги крака.
При човека има и други анатомични предимства - развито седалище, играещо роля на стабилизатор на тялото, което по време на бягане се накланя напред, а уникален "амортисьор" на главата са тъканите на задната част на черепа и шията.
Хората са в състояние да победят кучетата при бягане на дълги разстояния, а също да се съревновават с някои коне, коментира проф. Либерман.
Така античните философи се оказват прави, когато посочват бягането като универсално средство за съвършенство, а съвременните лекоатлети могат с гордост да твърдят, че усъвършенстват човешкия род.
