Н ай-накрая са свободни - така "Либерасион" обявява освобождаването на своята репортерка Флоранс Обна, която се завърна благополучно във Франция след 157-дневен плен заедно със своя иракски преводач Хюсеин Ханун.
Вестникът помества и голяма снимка от посрещането на Флоранс на летището във военната база Вилакубле, край Париж.
"Беше събота по обяд. Смених дрехите си с нормални. Развързаха ме. Можах да седна. Предложиха ми чай и пиле. Казаха ми: "Всичко свърши"", цитира вестникът разказа на Флоранс Обна за първите часове след освобождаването й.
Хюсеин Ханун от своя страна по същото време се събра със семейството в Багдад, допълва изданието.
Поглед към една широко дискутирана тема, особено важна и за България - особено след референдумите за Европейската конституция във Франция и Холандия - темата за съдбата на ЕС и бъдещето на неговото разширяване.
Когато на 1 май м.г. десет нови страни бяха приети в ЕС, възможността създадените от великите сили разделителни линии на стария континент след 1945 г. да бъдат преодолени най-накрая изглеждаше напълно реална, коментира "Хералд трибюн".
Малцина от 25-те лидери на ЕС биха могли да си представят обаче, че съюзът ще навлезе в една от най-дълбоките си кризи от много години насам, категоричен е вестникът.
Тази повратна точка бе достигната не само защото французи и холандци отхвърлиха проекта за Европейска конституция, или заради засилващите се противоречия около бюджета на общността, който най-вероятно няма да бъде одобрен на срещата на Европейския съвет тази седмица.
Има нещо много по-фундаментално. Новите страни-членки, повечето от които от бившия комунистически лагер, желаят да продължи по-нататъшното разширяване на ЕС, за да го направят по-силен, по-проспериращ и най-важното - по-сигурен.
За разлика от тях, голямата част от общественото мнение в старите държави-членки е настроено срещу разширяваща се Европа, приравнявайки я с прекалено много икономически либерализъм, загуба на контрол върху собствената съдба и несигурност.
По тези причини много западноевропейци в действителност не желаят разширяването да се случи. Именно заради това и новоприетите членки нямат много съюзници сред останалите 15 държави.
В момента най-важният въпрос е каква позиция ще заеме Германия, категоричен е "Хералд трибюн". Резултатът до голяма степен ще зависи от предстоящите парламентарни избори, които се очаква да бъдат спечелени от християндемократическата опозиция, настроена не толкова благосклонно към евентуалното продължаване на разширяването.
Повечето анализатори са настроени песимистично по въпроса за бъдещото приемане на нови страни в ЕС, допълва вестникът. Изданието цитира директора на френската Фондация за стратегически изследвания Франсоа Ейсбур, който споделя:
"Няма значение от каква гледна точка ще разгледате въпроса. След френското и холандското "не" на конституцията, сме свидетели на дълбока институционална криза.
И въпреки че трябва да гледаме отвъд сегашните граници, няма начин да избегнем период на затваряне. Той ще отнеме няколко години преди да отново да насочим поглед навън", допълва Франсоа Ейсбур.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!