- Г-н Улман, изпълни ли предназначението си стратегията ви "Шок и ужас"?
- Най-напред искам да кажа, че стратегията беше предназначена само за анализите на Пентагона. Не предполагах, че ще влезе в масово обръщение. Но затова няма проблеми, разбира се.
- Може ли да се каже, че точно според вашата стратегия беше проведена военната операция в Ирак?
- И да, и не. До известна степен тази доктрина не беше приложена в Ирак. Идеята й беше да причини незабавно разпад, рухването на режима на Саддам Хюсеин. Трябваше да се унищожи политическият диктат, политическата власт на БААС. Но по мое мнение това отне много време.
- Как все пак беше приложена вашата идея?
- Доктрината не беше използвана в началото. Когато тя заработи, Националната гвардия на иракския режим падна за броени часове. Тогава имаше масови удари и гвардията на Саддам започна да се разпада бързо.
- Това ли е т.нар. "стратегия за бързо доминиране", станала популярна при водене на изпреварващи военни действия?
- Важно е да кажем, че по начина на приложението си в Ирак тактиката на бойните действия отне три и половина седмици. За съжаление мисля, че при новата заплаха на ХХI век - тероризма, няма да има толкова много време да се мисли, да се вземат решения и да се реагира. Особено в условията на притежаване на оръжия за масово унищожаване от много държави. В бъдеще ще се нуждаем от много по-малко време.
- Имате ли забележки към военните действия в Ирак?
- Не. Операцията беше блестящо изпълнена. Главният въпрос обаче сега не е войната, за която нямах съмнения, а как да бъде наложена стабилност в регион без развити традиции в демократичното управление.
- Искате да кажете, че предстои своеобразна битка за мира?
- Важно е да се каже, че успехът на мира ще определи и успеха на войната в Ирак. Това е най-важното за тази операция, която като че ли на пръв поглед приключи. Трябва да се конструира страната, да се наложи сигурност, да се създаде вътрешен ред.
Може да се окаже, че Саддам Хюсеин е бил иракският Тито. След неговата смърт Югославия беше въвлечена в гражданска война поради многото етнически фракции. Въпросът е може ли това да се случи и в Ирак.
- Но нали това беше една изпреварваща операция?
- Искам да подчертая, че тази война дори в сравнение с войната от 90-те години в Залива има някои съществени различия. Наистина, това беше една превантивна акция.
Не искам да кажа, че преди не са водени такива военни действия, но тази наистина беше изпреварваща в условията след 11 септември, когато отвореното плуралистично общество се оказа изключително уязвимо от тероризма.
Втората съществена разлика е, че започва настъпателен процес за умиротворяване. И това е от особено значение.
- Каква е разликата от времето на Студената война?
- Мисля, че тогава беше много естествено да се правят съюзи. И това ставаше толкова лесно. Сега заплахата е от полумесеца на кризите, ако мога така да се изразя. И на това трябва да отговори американската стратегия за национална сигурност.
Тази война трябва да бъде разглеждана в контекста на борбата срещу тероризма. Сега във Вашингтон дискусията в президентската институция е дали Ирак е първата стъпка, или може да се продължи към Дамаск, Техеран и Пхенян например. И засега мога да ви кажа, че резултатът е 50:50.
- Какво може да е мястото на България?
- Страната ви има определена роля в стратегията за борбата срещу тероризма. Но България сама трябва да намери своето място, да убеждава останалите държави за начина, по който може да допринесе за борбата срещу тероризма.
Названието "Шок и ужас" придоби гражданственост у нас, но според автора на стратегията точното име на стратегията е "Шок и страхопочитание"
Последвайте ни
