Премиерата снощи, 3 февруари, в театър "Иван Заяц" (HNK-zajc.hr) в град Риека, неслучайно съвпада с 60-годишнината на Ялтенската конференция (4-11 февруари 1945 г.), където Сталин, Рузвелт и Чърчил договарят границите на следвоенна Европа.
Дори и директорката на театъра Мани Готовац вече не може да намери нито едно свободно място, и то не само за премиерата, но и за останалите 10 представления, които ще се играят до 15 февруари.
Най-хубавото в цялата тази история е, че гост-режисьор е директорът на софийския Нов драматичен театър "Сълза и смях" (SalzaISmiah.com), а костюмите са дело на Мария Диманова.
Бойко Богданов вече е познат на публиката в Риека, където миналата година спектакълът му "Гледалото - вечната балканска кръчма" спечели рекорден брой отличия на международния театрален фестивал: за режисура, спектакъл, сценография, костюми, музика, че и наградата на публиката.
Атмосферата допълнително загряват и средствата за масова информация, особено печатът - почти няма ден, в който да не се публикуват информации, интервюта и коментари за очакваното събитие.
"Ялта, Ялта" (Jalta, Jalta) е популярен хърватски мюзикъл от началото на 80-те години, представян с голям успех в продължение на почти цяло десетилетие.
Главни герои са тримата камериери на Сталин, Рузвелт и Чърчил - обикновени хора, простосмъртни мечтатели в сянката на историческите исполини, чиито решения определят и насочват съдбата на милиони хора.
А те, простосмъртните, мечтаят само за мир, слънце и щастие, за една "зелена ливада от приказките, зелена и пълна с ароматни цветя, невинна ливада - мечта на нашата щастлива земя".
Именно това е рефренът на мюзикъла, чийто текст ще бъде раздаден на публиката преди представлението и се очаква накрая автори, актьори и публика да запеят заедно - и по този начин да дадат отговор на въпроса "накъде вървим" в днешния не по-малко тревожен и пълен с насилие и несправедливост свят.
Режисьорът Бойко Богданов ще изведе по особен начин на сцената и днешните политически личности - Путин, Блеър, Буш - и с тънка линия ще свърже две епохи в историята на Европа и света, в които обаче мечтите на обикновените хора си остават същите, същите обаче си остават и политиците и тяхната страст да чертаят бъдещето ни.
А от "великите" идеи на великите политици най-често в музеите ни "се гърчат знамена, отломъци от ереси и гении изпълват с грамадна тишина годините на тяхното безвремие", казва в едно свое стихотворение Бойко Богданов.
