И нтересът на германската икономика към България и през 2006 г. ще остане силен, прогнозира в обширен анализ на Агенцията за външноикономическа дейност.
Анализът, озаглавен "Икономически тенденции 2006", разглежда икономическото развитие на страната ни по отделни браншове и прави прогнози за тенденциите, на които то ще бъде подчинено през настоящата 2006 г.
От гледна точка на германската икономика България в момента представлява един от най-интересните източноевропейски пазари.
Ограничеността на пазара у нас (с население от само 7 760 000 жители) се компенсира от темповете на икономически прираст, които са далеч над средните за Централна и Източна Европа.
Според експертния анализ има множество разнообразни фактори, които говорят за това, че високият стопански прираст няма да остане краткосрочно явление, а ще се запази като средносрочна тенденция.
Кои са тези фактори?
За новото коалиционно правителство в България е приоритетно постигането на висок икономически прираст поради това, че трябва да се навакса голямото изоставане в равнището на живот и благосъстояние на българите спрямо западноевропейците.
На второ място резервите за по-нататъшен стопански прираст в България са все още до голяма степен неизчерпани. За това има обективно даден потенциал за развитие с темпове над средните.
Не на последно място като стимул за бъдещ прираст анализът на германската агенция споменава предприсъединителните помощи на ЕС, както и значителните средства, които страната получава от европейските структурни фондове и които представляват основа за бъдещи инвестиции, както и сигурен източник за нарастващ внос.
Германските фирми могат да разчитат на стабилно и високо ниво на продажби в България с годишен прираст от 15 до 20%,
заключава анализа. Отбелязва се, че след бурните темпове на прираст в българската икономика през първото полугодие на 2005 г. наблюдателите очакват известно забавяне на темповете вследствие на сериозните щети от наводненията, високите цени на горивата, както и като последица от административните мерки за ограничаване на кредитирането.
Анализът проследява причините за огромното нарастване на вътрешното кредитиране и твърди, че последствията от нарастващото вътрешно потребление ще се отразят благодатно и на чуждестранните фирми.
Поради високото частно потребление пазарът за потребителски стоки е във възход, отбелязва агенцията и подчертава, че почти няма сегмент, в който да не се отбелязват двуцифрени темпове на прираст.
Търговията с автомобили, битови електроуреди, развлекателна електроника, продукти на информационните технологии и мебели отбелязват истински бум.
С изключение на мебелите, във всички останали сектори доминират чуждестранните производители и фирми. Като единствено голямо изключение от общата картина е отбелязан секторът на лекарствата, в който германските доставчици в момента държат сериозни пазарни дялове.
След високия прираст от предните години възходящото развитие в тази област внезапно е спряла, а може да се очаква и даже известно намаляване на вноса. По-нататък анализът на икономическите тенденции за 2006 г. в България се спира на растежа на инвестициите.
Отбелязано е, че инвестиционната квота, т.е. делът на брутните инвестиции за средства за производство към брутния вътрешен продукт, е все още твърде ниска в сравнение с други европейски страни.
Според германския експертен анализ повишение на тази квота може да бъде постигнато само чрез подобряване на рамковите условия, по отношение на които има още много работа за вършене.
Макар инвестиционният и бизнес климат в България да бяха съществено подобрени през изминалите години, все още страната се намира на едно от по-задните места в оценките на международните институти по този показател, отбелязва агенцията.
Анализът обръща внимание на някои от сериозните проблеми, от чието решаване ще зависи подобряването на бизнес климата у нас, а именно недостатъчната прозрачност и честност при разпределянето на обществените поръчки, и то независимо от преработките в закона, приети през 2005 г.
Като най-утежняващи бизнес климата обстоятелства са изредени упоритата корупция,
недостатъчните реформи в съдебното дело, както и трайните слабости на публичната администрация.
Независимо от тези проблеми интересът на чуждестранните инвеститори към България не намалява, констатира германският експерт, като отдава този фактор на усилията на София да предприема мерки срещу въпросните дефицити.
Като най-важния и де факто единствен актуален проблем на макроикономическото развитие в България анализът определя растящия дефицит по платежния баланс, който рискува да застраши общото икономическо равновесие.
Прогнозата в анализа е, че мерките за ограничаване на кредитирането ще допринесат до известно намаляване на вътрешното търсене, брутния вътрешен продукт и вноса.
Драматичен спад в бурната българска икономическа конюнктура обаче нямало да има.
И през 2006 г., и през 2007 г. страната ще остане пазар, чиито отделни сегменти ще отбелязват двуцифрени нива на прираст. В анализа са направени и прогнози за отделните сектори, сред които като особено перспективни са определени туризмът, търговията и телекомуникациите.
Като проблемни са характеризирани селското стопанство, включително поради неблагоприятния ефект от наводненията, хранително-вкусовата промишленост, в която голяма част от българските производители са заплашени от фалити или вече са фалирали поради това, че не отговарят на европейските стандарти, както и строителството - заради растящите цени на строителните материали и на земята за строеж.
Интересът на германската икономика към България и през 2006 г. ще остане силен, заключава обширния анализ на Агенцията за външноикономическа дейност.
