Близо едночасовият репортаж с участието на Людмил Фотев от РФИ-България (RFI.bg) и известни наши музиканти се показва в рубриката "Класическа Европа" под заглавие "Музикално пътешествие в България" (Au detour d'un rythme, voyage musical en Bulgarie).
Целта ни е била да опознаем миналото, настоящето и бъдещето на нацията чрез тяхната музика, обясняват от специализирания френски тв канал за класика и джаз.
Филмът беше излъчен на 3 и 5 ноември, а тази седмица се повтаря днес, 8 ноември, от 14,45 ч., както и от 12 ч. в сряда, 10 ноември.
В началото, на фона на карта на възрожденска България и кадри от съвременна София, започва разказът за симфоничната ни музика от края на XIX век, след Освобождението.
Певицата Вера Николова, композиторите Димитър Тъпков и Велислав Заимов, изброяват имената на Петко Стайнов и Марин Големинов, Добри Христов и Любомир Пипков, а на фона на Античния театър в Пловдив цигуларят Марио Хосен припомня, че по нашите земи е живял и певецът на Тракия Орфей.
Авторът на филма Артур Сьомен, който е режисьор и оператор, посещава и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където разговаря с ректора Анастас Славчев и преподавателя по пиано Георги Кънев, показва заниманията на студентите в класическите и фолклорните жанрове.
Акордеонистът Петър Ралчев е друг от събеседниците в Пловдив, а журналистът Виктор Лилов е гид на екипа в Западните Родопи.
От село Драгиново, където имат джамия и 3000 жители, е мъжката фолклорна група "Корова".
Тя носи старото име на населеното място и използва типични инструменти като тамбура и тарамбука.
Най-много време във филма обаче получава една французойка - флейтистката Изабел Короа, специалист и по кавал, която обяснява разликата между турския и българския инструмент.
Кавалджията джазмен Теодоси Спасов разказва приказката за овчаря, на когото дяволът завидял за хубавата свирня и пробил две дупки най-долу на кавала му - но от това музиката станала още по-красива.
Това не е скъп инструмент, по джоба е на всеки, разказва той и допълва: "Кавалът е религия; антена, чрез която изпращам своя глас навсякъде."
Тестът за българския музикант е като засвириш, да вдигнеш всички да танцуват, обяснява още Теодоси Спасов.
За изпращане в казарма (новобранска), на кръщене или сватба се събират по 500-600, дори 1000 души, допълва Иво Папазов-Ибряма.
Екипът отива да снима и в ромско гето, където попада на оркестър "Карандила", чийто ръководител Ангел Тишалиев признава: "В чужбина се отнасят по-добре към нашето изкуство, отколкото в България. В Централна Европа по-добре ни приемат. За осем години един концерт не съм изсвирил в България."
Своето място в това разнобразие от български звуци намира и църковно-славянската музика, а професорът по православно пеене Иван Праматаров разказва за създадената през 1790 г. школа в Рилския манастир.
Според цигуларката Дарина Малеева в нашия фолклор емоцията е трагична, драматична, много силна, за разлика от западноевропейската музика, където чувствата са по-прикрити и шлифовани.
Музикалната илюстрация тук е ромче акордеонист на фона на бившия Партиен дом.
В българския фолклор няма добри маниери, а искреност, смята звукорежисьорът Джони Пенков.
Според него българската народна музика е малко тежка и сурова за европееца, защото европейският слух е вече развит, изтъчен.
"Аз съм направил едно научно проучване. Понеже съм правил записи в много страни по света. И съм стигнал до едно заключение - там където тоалетните са чисти, там фолклорна музика няма", добавя той и продължава:
"Още сме близо до селото, до тези корени и хората, за да покажат, че са се откъснали, слушат американска музика."
Естествено, екипът се отбива и в софийското студио на "Радио Франс ентернасионал" (РФИ), след което заедно с директора му Людмил Фотев се отправя към "Аполония" в Созопол, откъдето РФИ-България предава като "фестивално радио".
"Търсех атмосфера, която да прилича на фестивала в Лион - хора, които идват заради морето, програмата, почивката, да намерят приятели... Тук хората можеха да се срещат свободно и да разговарят", споделя създателят на "Аполония" Димо Димов, някога музикант в квартет "Димов", а сега посланик в Дания.
Българите да върнат доверието в своята култура, препоръчва на финала французойката, а музикантите от "Корова" казват: "Българската музика е наситена с изключителна ритмика. Това ще е нашата типично българска визитна картичка в ЕС."
