"Файнаншъл таймс" предлага нова версия за началото на развръзката, разказана от един от посредниците - Руслан Аушев, според когото всичко е започнало след изстрели към сградата от тълпата насъбрани край училището роднини.
Версията на Аушев се различава от официалните съобщения и в частта за исканията на похитителите, като според неговите думи те са търсели не независимост на Чечения, а поставянето й под контрола на Общността на независимите държави (ОНД).
"Гардиън" развива в редакционен коментар идеята, че случилото се трябва да се използва, за да бъде убедена Русия да допусне външни институции като ОССЕ да получат роля в решаването на чеченския конфликт.
Според "Таймс" обаче природата на сегашния чеченски терор има много повече общи черти с фундаментализма, отколкото с историческата съпротива в района на Кавказ.
"Да се смята, че сегашният чеченски тероризъм е просто борба за национално самоопределение, на която може да се сложи край с подходяща автономия, значи сляпо да се пренебрегва природата на онова, което се случи в Беслан", пише "Таймс". Според изданието националните аспирации са само част от "тоталитарна идеология, която намира пълно удовлетворение в клане".
"Таймс" обаче посочва и друг проблем: "Понеже Русия на г-н Путин няма ефективна политическа опозиция, няма функционираща свободна преса, която да подава сигнал, когато се допускат грешки, понеже няма реално върховенство на закона, което да ръководи апарата на службите за сигурност, отговорът на държавата неизбежно е необмислен, непохватен и неефективен."
"Таймс", "Файненшъл таймс" и "Дейли телеграф" се спират на въпроса за свободата на медиите в Русия.
Според "Телеграф" отразяването на трагедията в Беслан показва, че старите навици на дезинформацията от времето на катастрофи като Чернобил умират трудно.
"Файнаншъл таймс" пък пише, че както по времето на Съветския съюз, хората, които са искали пълна информация какво става в Беслан, е трябвало да търсят чужди медии.
"След период на свободна изява в началото на 90-те и манипулиране от различни, съперничещи си корпоративни интереси през десетилетието след това, медиите станаха по-предпазливи при президента Путин. Чувствителни сюжети се отразяват по-малко, а Чечения се превърна в забравена война. Медиите в Русия избраха автоцензурата, примесена, където е необходимо, с намеса от Кремъл", заключава "Файнаншъл таймс".
