Според вестникът сърцевината на проблема е кой ще продава иракския петрол, след като кладенците са под контрола на американците и англичаните. Париж и Москва, допълва вестникът, са най-нетърпеливи, защото те дадоха на заем много пари на Саддам Хюсеин и ще искат по някакъв начин да стъпят в Ирак, когато се поднови производството на петрол.
Въпросът за иракския петрол, пише "Либерасион", заплашва да доминира следвоенния период и да разедини Съединените щати и неговите съюзници. От това как с този въпрос се занимава Вашингтон, продължава вестникът, ще бъде определен имиджът на Америка и нейните отношения с останалата част от международната общност. Президентът Буш, отбелязва "Лирерасион", обеща, че петролът ще бъде експлоатиран съгласно правилата на международната търговия и в полза на самите иракчани.
Но такива благородни намерения едва ли ще имат някаква тежест срещу натиска от страна на многанационалните компании, алчни за експортни лицензи и дългосрочни контракти за експлоатация. Да не споменаваме съвета на стратезите, които виждат в завръщането на Ирак на петролния пазар шанс да отслабят както ОПЕК, така и самата Саудитска Арабия, изразява опасенията си вестникът. "Либерасион" предлага, за да бъдат разсеяни тези черни подозрения, да не бъдат договаряни или раздавани контракти, докато едно независимо иракско правителство, узаконено от ООН, не заеме мястото си в Багдад.
"Франкфуртер алгемайне цайтунг", който излезе от печат преди изненадващия призив на Франция за замразяване на санкциите на ООН срещу Ирак, пише, че искането на Америка за прекратяване на санкциите повдига политически, законови и хуманитарни въпроси. Ако единственият въпрос е да се облекчи бедността и трудния живот на иракчаните, то по-добре е това да стане днес, а не утре, разсъждава вестникът. Но допълва, че има политически и законови съображения, като факта, че санкциите могат да бъдат вдигнати само, ако оръжейните инспектори на ООН провъзгласят, че в страната няма оръжия за масово поразяване. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" е на мнение, че като се противопоставят на позицията на Вашингтон, Франция и Русия искат да запазят ролята си в ООН, в противен случай те няма да могат повече да оказват влияние върху развитието на събитията.
Американците използват всяка възможност да заявяват, че искат да напуснат Ирак колкото се може по-скоро, пише швейцарският "Журнал дьо Женев". Така че е в техен интерес да привлекат колкото се може повече богати държави да помогнат на Ирак да се изправи на краката си, но те няма да се откажат от контрола на политическия процес при избора на правителство, нито от разпределението на бъдещите петролни контракти. Вестникът смята, че е възможно ООН да се завърне в иракското уравнение и дори, че ще играе роля при узаконяването на процеса за сформиране на ново правителство.
От друга страна "Журнал дьо Женев" смята, че е малко вероятно Вашингтон да се откаже от привилегията да определи главните действащи лица и да контролира бъдещото правителство.
В коментар в унгарския "Непсабадшаг" се изразява учудване дали признаците за съпротива срещу САЩ, предизвикани от религиозните лидери на шиитите в Ирак, могат да доведат до повторение на американските проблеми с управлявания от шиити Иран. Както казва вестникът, "Съединените щати няма да бъдат част от едно ислямистко бъдеще на Ирак и едва ли би могло да се говори, че дори един американски войник е пролял кръвта си, за да може шиитското духовенство да дойде на власт".
"Непсабадшаг" предупреждава, че временният управник, генералът от запаса Джей Гарнър, ще се изправи пред голямото предизвикателство да накара шиитите и сунитите да живеят в мир, защото не могат да бъдат пренебрегвани желанията на хората. Според вестника, задачата на ген. Гарнър става още по-трудна поради факта, че не може да бъде отредена сериозна роля на безнадеждно разединените иракчани в изгнание, доведени от Съединените щати.
