"Ди пресе" призовава канцлера Волфганг Шусел да поиска от австрийските профсъюзи да представят свой план за пенсионни реформи. Вестникът смята, че това ще измъкне правителството от неудобното положение. Изданието отбеляза, че ако профсъюзите не успеят да изложат такъв план, тогава ще се окаже, че те лицемерят с твърденията си, че са за реформи. Ако профсъюзите пък излязат с план, на Австрия ще бъдат спестени нови стачки и ще бъде проведена широка реформа с подкрепата на профсъюзите, заключава вестникът.
Епидемията от атипична пневмония, пише "Либерасион", изглежда избледнява навсякъде с изключение на Китай. Вестникът дава висока оценка на Световната здравна организация (СЗО) за това, че оказва натиск върху китайските власти и ги принуждава да бъдат по-открити и по-активни. "Либерасион" оприличава начина, по който Китай се е опитал да прикрие сериозността на кризата, с поведението на Съветския съюз след бедствието с атомната електроцентрала в Чернобил през 1986 г.
И двата случая, според вестника, са свидетелство за опасностите, които крие за света склонността на тоталитарните режими да лъжат. Те показват още, допълва "Либерасион", колко илюзорно е да се поемат национални отговорности към глобалните заплахи. Хуманитарните и икономическите поражения от епидемията са значителни, но те щяха да бъдат много по-тежки без бързата и ефективна намеса на СЗО, заключава вестникът.
Норвежкият "Афтенпостен" вижда в тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) последното предизвикателство към "глобалното село" и отбелязва, че вирусът е пожънал успех в неочаквани области. Норвежките власти обмислят да отменят осиновяването на деца от Китай, докато не настъпи видима промяна. Атипичната пневмония, пише вестникът, трябва да пробуди международната общност. Да живееш далеч от район, където вилнее заразата, вече не е безопасно. Какво може да бъде направено, пита "Афтенпостен". Според вестникът, важно предложение е направил доктор Бари Блум от Харвардския университет. За да предотвратят нови епидемии, богатите страни трябва да дадат повече пари и да положат по-големи усилия за укрепване на здравеопазването в бедните държави - така наречените "гета" на глобалното село.
Полското предложение за германско-датско-полски корпус като част от планираните стабилизационни сили в Ирак получава смесени реакции в германската преса. В коментар, озаглавен: "Изолиран приятел", "Зюддойче цайтунг" обвинява Полша, че провежда външна политика без проява на никакво чувство. Вестникът признава, че Полша е свободна да направи приоритетни трансатлантическите си връзки, вместо европейските. Но като се има предвид какво е ставало в миналото полското решение, е дръзко и самонадеяно, смята "Зюддойче цайтунг". Вестникът призовава в заключение канцлера Герхард Шрьодер да припомни на полския президент за подкрепата на Германия за приемането на Полша в ЕС и НАТО.
По-умерен в критиките си "Ди велт" пише, че фактът, че Германия и Дания научават за инициативата от съобщение в пресата, е знак за липса на дипломатическа чувствителност. Вестникът твърди, че предложението поставя правителството в трудна позиция, защото Берлин настоява за мандат от ООН за каквото и да е разполагане на части в Ирак. "Ди велт" стига до заключението, че дипломатическата изолация на Германия става още по-болезнена.
"Тагесшпигел" е по-малко загрижен от факта, че предложението е изненадало германското правителство. Може би точно поради тази причина, разсъждава вестникът, това предложение може да доведе до укрепване на сътрудничеството между съседите.
"Тагесцайтунг" гледа на инициативата като на опит за възстановяване на отношенията между "стара" и "нова" Европа. Целта си струва, но избраният метод е напълно неудачен, отбелязва вестникът.
