Според "Ди Велт" резултатът е бил известен предварително: "След вчерашния референдум диктаторът на Беларус придаде псевдодемократичен блясък на желанието си да бъде избран отново през 2006-а."
"Ди Велт" смята, че резултатът никога не е предизвиквал съмнения поради "популярността на примитивната демагогия на президента".
"Други хора изобщо не отидоха да гласуват, защото усещат на врата си твърдата ръка на службите за сигурност", допълва вестникът, според който европейците трябва да продължат усилията си да "смекчат системата".
"В края на краищата примерът на съседите и обмяната на идеи и информация реши изхода от Студената война", заключава изданието.
"Тагесшпигел" от своя страна е на мнение, че Европа ще се чувства по-добре без Лукашенко.
"50-годишният държавен глава изглежда като изкопаемо от отдавна отминала епоха", отбелязва вестникът и прогнозира, че ЕС и ОССЕ ще отхвърлят резултатите от референдума поради измами и фалшификации, "както всички избори през последните години в Беларус".
Вестникът предполага, че Европа може "да се отърве" от Лукашенко "чрез споразумение, което оставя Беларус в сферата на влияние на Москва".
Президентът Лукашенко е "карикатурен популист, който използва страховете, възникнали след разпадането на Съветския съюз, и експлоатира теми като обществен ред и сигурност", пише френският "Монд".
"Десетте години от управлението му бяха белязани със смазване на свободния печат, безследно изчезване на опоненти и международна изолация на Беларус", припомня вестникът и допълва, че Лукашенко е единственият европейски държавен глава, на когото е забранено да влиза в САЩ и страните от ЕС.
"Единственият му поддръжник сега е Русия", посочва изданието.
Австрийският "Щандарт" изразява загриженост не само за Беларус, но и за Русия и Украйна.
"При сегашната им вътрешнополитическа обстановка тези три страни ще предизвикат силно безпокойство от европейска гледна точка", отбелязва вестникът.
"Стабилна Украйна, свързана тясно със Запада, не само ще бъде сериозен фактор в областта на сигурността с голям икономически потенциал, но и ще оказва силно демократично влияние в посока на Минск и Москва", смята изданието.
Според вестника примерът на Турция показва как ЕС може да използва предложение към Украйна за по-тесни връзки.
"Франкфуртер алгемайне цайтунг" анализира германската външна политика, като не вижда ясна концепция в серията посещения на канцлера Шрьодер в чужбина.
Вестникът отбелязва, че според самия Шрьодер виждането за страната в чужбина била превъзходна заради противопоставянето на правителството срещу войната в Ирак.
Това може наистина да е така в Триполи, Ханой и Пекин, но не и в Централна и Източна Европа, смята изданието.
"Тук натрупаният политически капитал се топи", пише вестникът.
"Франкфуртер рундшау" обаче вижда последователност във външната политика.
"Последните посещения на канцлера в Либия и Алжир утвърдиха това, което отдавна присъства в отношенията с Русия, Китай и Турция и дори с Иран", коментира изданието.
Според вестника това е "политика на обвързване на всички, които могат да образуват буфер между стара Европа и радикалния ислямски свят", а политиката на канцлера е белязана от прагматизъм.
Швейцарският "Льо Тан" от своя страна критикува френската външна политика заради "непоследователното" поведение на президента Жак Ширак.
Според вестника поведението на Ширак "изглежда неразбираемо".
Той "защитава европейската конституция" на срещата на високо равнище в Мадрид заедно с испанския и германския лидери, но след това разрешава на своя финансов министър да "дразни" германския канцлер по икономически въпроси; подема "щедрата инициатива" за набиране на международни средства за борба с бедността, "но у дома е много по-малко щедър, макар че обещава да постигне социално равенство", а по време на последното си посещение в Китай беше "твърде дискретен по въпроса за човешките права", коментира изданието.
"Докато самият Жак Ширак не обясни своето виждане за външната политика, можем само да се чудим дали Франция все още има такава", заключава вестникът.
