За водата, най-ценната течност на земята, в която се заражда и без която е немислим животът, учените казват - има памет. Дали е така? Какво ли помни реката от годините на моето детство, дали това, което свързано с нея помня и аз?
Дунава- така всички наричаха величествената река , която минаваше недалече от мястото, където съм израсла. Така я наричаха, сякаш други реки няма, а тя е единствена. Да, за мен и моите приятели тя наистина беше единствена, защото нея познавахме, нея обикнахме, нея запомнихме такава завинаги, каквато беше тогава.
Недалече на изток от град Оряхово, град на река Дунав, има едно приказно място, което всички знаят като Есперанто. Както и самият град , създаден преди около 2000 години, така и това кътче е свързано с историята- на това място през четиридесетте години на 20 век се е провел конгрес по есперанто и оттам се възприема и това име. Всъщност по общоприето е така да се наричат двата острова насред Дунава, макар че те си имат други свои имена, но тях никои не използва.
Само прекрасни спомени имам от там. С родителите ми отиваме с кола по панорамен път, който се вие високо покрай реката и от който се вижда като на длан румънската равнина - чак до Карпатите. Спираме на високото. После, надолу по стръмен склон пеша, се спускаме към реката. По пътечката с многобройни стъпала минаваме през малка горичка, ухаеща на свежест и билки. Не усещаме товара си- плажни кърпи, чадър и торбичка с храна. Минаваме край бунгалата на детски лагер, а малко по-надолу се извисява и красивата сграда на почивна станция с голяма тераса. На нея за миг спираме за почивка, набързо изпиваме по една лимонадка и си вземаме и за плажа, преди да се спуснем още малко надолу до самия бряг на Дунава. А там, там ни очаква най-чаканото -преминаването с лодка до остров Есперанто. Разстоянието, което трябваше да се премине беше различно всеки ден, в зависимост от нивото на реката-понякога беше 20 метра, понякога 30, а някои по-опитни го преплуваха сами, въпреки силното течение на водата.
Точно там, на това място Дунава се разделя на две от острова- голям Дунав и малък Дунав. Именно малкия преплувахме с лодка, за да достигнем до най-невероятния плаж, който някога някой може да си представи. Никъде, никога не видях повече такъв ситен пясък, това е най-прекрасния плаж на земята и то насред Дунава. Божествената вода е навсякъде около ни. Сливаме се с природата, сами насред водата, вълшебно е! А самата вода е топла, прозрачна, ефирна, можеш да ходиш много навътре и е плитко, сякаш ехе, още малко и ще стигнеш минаващите корабите и отсрещния румънски бряг. А чичкото със сладоледа приканва да се разхладим в жегата. Но плажът е само едно от чудесата на Есперанто. Плажът е само на „носа„ му, където се открива пясъкът през летния сезон, а същинската част на острова е девствена гора от върбалак, малинови и къпинови храсти, папрат, безброй уханни билки, много от които днес са защитени и са в Червената книга. Многобройни са и местата за истинските рибари. Наистина това е късче от рая- девствено, чисто, спокойно.
Отдавна не съм ходила там. Знам само, че от доста години поради свлачища няма нито почивната станция, нито лагерните бунгала. Няма и лодкар, който да прекарва хора към плажа. Както чувам нищо няма от онова, за което разказвам. Защото път, нито пътечка няма дотам. Водата, стихията вода го е изровила по стръмния склон към реката. Но островът си го има. Навярно още по-богат и зелен. И плажът се появява всяко лято. Дали някой някога ще може пак да се докосне и разкрие за света приказното водно царство Есперанто? Мисля, че надежда има, защото градчето с многобройни имена през вековете, сега с името Оряхово, което е най-близо до Есперанто, се е раждало много пъти. И до днес пази останки от римско време, а и от много още времена. Затова си мисля, че ще се възроди и Есперанто, защото в тоя край живеят хора с мисъл и за миналото, но и за бъдещето, а бъдещето е времето, в което трябва да се разкрие максимално красотата на всяко местенце в България. А тук са си дали среща в голяма степен славна история и забележителна природа. Има много какво да се види, наистина!
Дано в паметта на Дунава да не остане само спомена от времето на детството ми, от детския ни глъч, от пясъчните замъци на брега, от първите опити да плуваме във бистрата вода, когато ние показахме нашето преклонение и обич към водата и величествения Дунав? Дали ще има дежаву, нещата ще се повторят ли? Дано, дано отново има деца, които да се докоснат до това приказно място. Дано светът открие тази девствена красота и по най-щадящия начин се намерят възможности пак да се покажат прелестите и. Такава перла не бива да стои скрита и незнайна. Но най-много ми се иска да си остане перла, опазена и жива! И хората, които решат да я покажат, да го направят така, че да не се загуби нито частичка от девственото очарование на това място. Дано бъде оценено и отново много хора имат възможност да го посетят и се докоснат до Есперанто- божествено кътчето от рая насред Дунава!
