Водата заема важно значение в живота на всеки човек,без значение в коя част на земното кълбо се намира. Живителната и сила радва всяко живо същество. Всеизвестно е,че всички морета по света са свързани в един общ световен океан. Към този океан принадлежи и нашето Черно море.Задължението то да заеме мястото на едно от чистите морета принадлежи на хората,живеещи в държавите около него. България е една от тях.Основните замърсители по българското черноморие се оказват големите градове Варна и Бургас с изградените пристанища и промишленост в районите им.
То диша. Морето е организъм от взаимосвързани системи и има свойството да се самоочиства. Замърсяването в малки дози не представляват заплаха, за живота в него или поне така си мислим. Рибарите имат най-добра преценка за състоянието на живота под водата в морето,тъй като тяхното препитание е свързано с това. Те обичат морето,боготворят го и го почитат. ”Бедни ми рибарю”се пее в една песен.За рибарят ,качил се на малката си лодка с гребла,която често,ако има двигател то той е самоделен от подръчни материали и влезнал в морето ,за да улови няколко риби и да изкара препитанието си са необясними бързите ,скъпи яхти,които профучават покрай него и често накъсват рибарските мрежи.Необяснимо е и неконтролираното изливане на отпадаци от корабите,които само чакат да попаднат на територия на държава от Изтока и това да им даде безнаказаност.Необяснимо е също и бракониерстването и така нареченото тралене на дъното на морето,което буквално е и разораване и унищожаване на всичко живо с цел улов на рапани.Необяснимо е и изтребването на черната мида с търговска цел,а тя е „белият дроб „ на морето и има свойството да пречиства водата.
В годините на растеж на химическата промишленост в България се наблюдава от рибарите и изчезването на рибата и по-точно на видове риба,което също се дължи на замърсяване и изливане на отпадни води във Варненския и Бургаския залив.В днешни дни много от заводите не функционират и това води до завръщане на видове риба,нейното размножаване не се възпрепятства. Дори се появяват нови видове риба,непознати за нашите води.
Чудесно е да видиш в студената чиста вода как рибата се движи и дори да я заснемеш с фотоапарат.Неуписуемо е с маска под водата да проследиш движението на водораслите или на някой малък рак,плуващите рибки в една подредена и съвършена екосистема.
В районите без пристанища и замърсяване от големи курорти и промишленост екосистемата на морето е запазена в цялата си първичност. Такива места могат да се видят както в северната част на Черноморието ни –Камен бряг ,с. Крапец, така и в южната част плаж Силистар, с.Резово, гр.Ахтопол и др в околностите им. В тези по-малко населени краища на страната буквално морето кипи от живот. Хармонията се нарушава единствено то рибарите и туристите.
Бурното море изкарва по пясъка с тонове промишлени буклуци,отпадъци от пластмаса,стъкло и други лежат по пясъка в готовност да бъдат прибрани отново от собствениците си. Диханието на морето остава дълги дни в остатъчните вълни или мъртво вълнение.Тогава човек застанал в лодка се чувства нисък и незначителен,дребосък,на който морето дава житейски уроци.
Морето не е само даденост, която трябва да се разграби от човека ,а трябва да бъде прекрасни изгреви и залези, гонещи се делфини, многообразие от водни създания, чисти реки,които да се вливат в морето и хармония между човек и природа.
