Екомания ли е новия „зелен" стремеж? Може би да. Нашият възглед и решение за по-добро бъдеще, отговорност и широко отворено око. „Еко" вече не е само мода и реклама, това е осъзнатост, че нашият дом е планетата Земя, където всички сме едно семейство, и че нашите градивни и разрушителни действия оказват влияние върху процеса наречен живот. Екомания е нужна както е нужен свеж йонизатор в една постепенно замърсяваща се стая. Това е нашето решение и нов избор.
Толкова ли е трудно да мислим глобално, да разбираме, че сме част от едно голямо разнообразие, едно цяло? Може би не. Вече все по-ясно виждаме истинската природа на нещата и къде сме ние, екологичните проблеми се случват сега и решенията за овладяването им ще трябва да заработят сега, защото утре е бъдещето ни, защото утре може да е прекалено късно. Избирам оптимизма, той е всеки ден във всяка една моя клетка, оптимизъм за всичко, но той е цветна залъгалка за душата, ако не е подкрепен със здравата стъпка на разумната мисъл. Защото празната мечта без визуалност и план е една красива илюзия.
Много от нас са привлечени към някаква мания, едни за превъзходство, други мания за пазаруване, трети мания за благотворителност, едни от тях ни помагат, други не толкова. С какво би ми помогнала Екомания? Засяга ли мен? Силата и красотата й е във взаимовръзката и разбирането, че помагайки на планетата, природата, хората, животните и всички живи организми ние помагаме на себе си. Изграждаме живот, който е в хармония със заобикалящия ни Свят, пазим чисто и отговорно взимаме решения. Това е стил на живот на всяко едно поколение, стил помагащ ни да разберем грешките които досега допуснахме, и че те струват скъпо.
Алтернативи за глобалното затопляне, замърсяването на околната среда, развалянето на качеството на храните има и те ще заработят с бързо темпо тогава, когато вземем решението те да заработят, защото колкото и голяма да е една задача тя може да бъде решена като е разделим на няколко по-малки задачи.
Често приемаме природата, която имаме за даденост и е оценяваме едва когато се загуби под някой бетонен пласт например, или когато се замърси. А оценяването е обич, любопитство и будност, природата е част от нас и ние сме част от нея, не трябва да забравяме това. Прекомерното изсичане на горите е една от големите грешки които се случват, истинската цена на едно дърво е с милиони пъти повече отколкото търговеца го продава на купувача, то е дори безценно. Аз мисля, че не трябва да се борим само срещу фирмите и организациите изсичащи незаконно горите, а и срещу алчността и незнанието, защото заслепени от парите и от невежата представа за това, което правим ние губим човешкото в нас и гората около себе си.
Казват, че в основата на всяка една култура стои красотата и знанието, може би сега е времето за една нова култура, за една еко култура която нарежда на правилното място точните парченца пъзел, напомняйки, че всеки от нас е парченцето пъзел и в същото време цялата картина. Една еко култура, която има за приоритет образованието, природата, духовното, физическо и емоционално развитие на човека, една маниашка култура изправена лице в лице с алчността и несправедливостта, показвайки й колко грозна и ненужна „физиономия" има, показвайки й пътя към състраданието и любовта, към правилния път.
Екомания която забравя предразсъдъците си и е отворена за новото и градивното, едно красиво и зелено цвете разнасящо цвят и мирис на всеки. Едно лого гравирано върху мозъчната ни кора, което светва и напомня в моменти, когато трябва да изберем градивното или разрушителното, новото или пагубно старо, засягащотото личния ни интерес или полезното за всички хора. За мен екомания включва колоезденето, вегетарианството, грижата за растенията и животните, пестенето на електроенергия, вътрешната трансформация и възглед, чувството за отговорност и справяне с егото ни, истинска етика. Както и ползването на нови технологии в наша полза, подкрепа и единомислие с правителството и бизнеса на една страна.
Екомания е начин на мислене, интелигентност и мъдрост в едно, това е отговорното чувство, че оставяме следа след себе си и не сме незначителни. Когато осъзнаем това действията ще започнат да следват новите градивни знания, а те не са само в училище, в дома, на улицата и в университета. Те би трябвало да са в нас от самото начало, една основа, един навик, това е поглед както навън, така и навътре.
Науката ни помага да виждаме и разбираме по нов начин живота и света, тя описва същите неща, които описват най-древните книги и познания останали оцелели до днес, но на друг език. И всички те доказват, че живота не е поточе, а буйна река, която се мени постоянно, но не губи същността си, и че действат природни закони свързани помежду си проектирани сякаш от гениален разум. Тя ни разкрива тайни за света около нас и как може да бъде подобрен като все по-малко черпим енергия от изчерпаемите ни ресурси. С новите знания които носи науката и усъвършенстваната технология, ние сме способни да променим качеството и начина си на живот към по-добро, без да замърсяваме и нанасяме вреда на нашата планета, нашия град, нашата улица.
Казват, че идеята е най-скъпото нещо на света и може би са прави, една единствена идея за по-екологичен начин на живот ни променя и всичко около нас, сега имаме хиляди такива, това което ни липсва е масовото им приложение и най-вече разбирането от ползата, значимостта и практичността й.
Аз вярвам, че ще дойде време когато ще владеем част от природните процеси, вярвам, че ще дойде време когато ще владеем самото време и климата на планетата ни, тогава ще се наречен господари на климата и ще разберем още повече силата и слабостите, които притежаваме. Тогава и отношението ни към екологията ще се промени, тогава еко няма да е само мания. Тази мания не трябва да бъде само моментно увлечение, а ежедневие и смисъл, едно еволюционно придвижване напред, елегантна предприемчивост развита у всеки.
Ние сме това, което ядем, нашия свят е този, който изградим, децата ни и техните деца ще ни бъдат или благодарни за това, което им оставим или възмутени от лекомислието и неразумното използване на природните ресурси, жестокото избиване на невинни животни и замърсяването на почвата. Тази мания е отговорността ни пред тях, за техния благоприятен и изобилен живот незастрашен от урагани и силни заметресения, от войни и природни бедствия.
Започвайки от правилното използване на плодородната почва, залесяването на дървета, включването на „зелени" технологии и премахването на стари, нови закони в полза на природата и животните, възвръщане на образователната мисия на медиите, ежедневни еко инициативи, рециклирането на боклука, даването на пример на други страни и взимането на пример от други страни, образование разкриващо и развиващо по-голям потенциал на ученика, построяването на еко селища и градове ние правим първите големи крачки към един по-красив и устойчив живот. И не само към това, а и крачки към трамплин, който ще ни отведе още по-надалеч, както навън, така и навътре в нас самите, защото разбирайки за ползата от всичко това започваме да „туптим" в един ритъм с природата, започваме да разбираме езика, слабите и силните й места, започваме да чувстваме удовлетворение, че не просто живеем, ходим на работа, забавляваме се, а и че сме малко колелце, което задвижва целия свят към едно по-добро и красиво бъдеще.
