"Закариас Мусауи, обвинен в участие в 11 септември, рискува смъртна присъда", информира "Монд". На 11 септември 2001 г., когато самолетите се разбиха в кулите на Световния търговски център в Ню Йорк и над Пентагона във Вашингтон, Закариас Мусауи е бил в затвора в Минеаполис (Минесота).
Но той не е дал информацията, която е можела да спаси близо 3000 души. Това се опитват да докажат и прокурорите. Ако успеят, 37-годишният французин ще бъде осъден на смърт, посочва "Монд".
"Закариас Мусауи пред своите съдебни заседатели", продължава темата "Фигаро". Изданието съобщава, че техният състав е бил одобрен вчера. Единственият обвиняем за атентатите от 11 септември безуспешно поиска да се защитава сам.
"Мусауи осъден да има адвокати", пише и "Либерасион". Коментарът за развитието на случая е на Патрик Жаро:
"За съдебните заседатели остава дилемата дали Мусауи, който се признава за виновен, е виновен единствено, както той твърди, в подготвянето на атентат, чиято цел е Белият дом, или е знаел и за планираният атентат в Ню Йорк и Вашингтон през септември и е виновен, че не е информирал американската полиция за това.
В първия случай той рискува доживотна присъда, а във втория ? смъртна. В началото, когато той направи признание, в което се представи като свързан с "Ал Кайда" и желаещ да упражни агресия спрямо САЩ, федералният съдия му обърна внимание, че той всъщност се обявява за виновен с това изявление и рискува смъртна присъда.
Не съм сигурен доколко Мусауи е взел под внимание това, още повече, че той неведнъж е демонстрирал странно поведение, и не знам доколко е осъзнал какво става, но адвокатът му е налице, за да го защитава.
Мусауи е в ситуацията на признал се за виновен подсъдим. Това, което остава да разберем е, каква ще бъде тежестта на неговата присъда. Франция като всички европейски страни е подписала конвенцията за отмяна на смъртното наказание и даде да се разбере - Паскал Клеман го заяви на Алберто Гонзалес по време на неговия престой в Париж, че френското правосъдие няма намерение да предостави на американското никаква информация, която би позволила искането на смъртна присъда за Мусауи.
Това е ограничение, чието прилагане на практика, разбира се, подлежи на проверка, е решение на предходното френско правителство предвид риска от смъртна присъда на френски гражданин."
Френските вестници се вълнуват и от днешния ден, който бе обявен за ден на мобилизация в знак на протест срещу договора за първоначално наемане на работа.
След като в понеделник сутринта в сената бе одобрен проектозакон за равните шансове, въвеждащ именно спорния договор. Синдикални и младежки организации стоят зад днешните протести в цяла Франция, уточнява "Фигаро".
"Либерасион" пише за лоши резултати от сондажите за Договора за първоначално наемане на работа и за премиера Доминик дьо Вилпен. Популярността на Вилпен е най-ниската досега. 58%, или шест от десет французи, са против договора, според проучване, извършено по поръчка на "Либерасион".
Изследване на "Ифоп", което трябва да излезе днес в "L'Alsace-Le Pays", сочи, че 62% от запитаните смятат, че договорът за първоначално наемане на работа ще увеличи несигурността за младите хора.
"С Иран, единствено твърдостта може да предотврати войната". Под това заглавие четем мнението на Мариам Раджави, избрана от Националния съвет за иранска съпротива за президент на републиката в преходния период.
Мнението е публикувано от "Монд" в момент, когато Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) провеждаше своето заседание.
"Ние сме в края на 16 години на политика на снизходителност от страна на западните правителства по отношение на президентите Хашеми Рафсанджани и Мохамад Хатами, и след три години интензивни, но безплодни преговори с европейската тройка", четем още в материала.
Тази политика даде време и средства на върховния водач на моллите Али Хаменей да направи стратегически избор - да качи на власт най-фашистките групировки и да завърши ядрения цикъл.
В този смисъл иранският президент Махмуд Ахмадинеджад е просто оръжие, продължава анализът в "Монд". Основната му задача е да гарантира оцеляването на режима, снабдявайки го с ядрено оръжие, присъединявайки Ирак и саботирайки мирния процес в региона. Заключението е, че Иран няма никакъв капацитет да се реформира или промени отвътре.
