Н а 75-годишна възраст, след продължително тежко боледуване почина Константин Павлов, един от най-големите български поети на XX век.
Той е изключително оригинален автор със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Великата руска поетеса Анна Ахматова казва за него: "Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!"
Той обнови по изключително оригинален начин българската лирика и кинодраматургия.
Години наред в България беше официално премълчаван, забранено му беше да публикува и да работи. Партийната литературна критика се нахвърляше озлобено върху поета и предизвика забрана на творбите му за над 20 години.
В същото време оригиналността му намeри високо признание в чужбина още тогава.
Стихове на Константин Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени известни, често експериментални, български филми.
Роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Учи право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", но не се дипломира.
Бил е редактор в Радио София, в издателство "Български писател", за кратко във в. "Литературен фронт" и в Студията за анимационни филми.
През 1975 г. получава разрешение да бъде назначен за редактор в "Българска кинематография". Приемат го за член на Съюза на българските филмови дейци и едва през 1980 г. - за член на Съюза на българските писатели, който напуска през февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.
Чак през 1983 г. по повод 50-годишнината му, е издадена книгата "Стари неща" със стихове от първите му две книги и със сценарии.
Истинското обществено признание за поезията му настъпва след 1989 г.: Националната награда за поезия "Никола Фурнаджиев" за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда "Христо Г. Данов" (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество, Националната награда за поезия "Иван Николов".
Автор е на книгите със стихове "Сатири" (1960), "Стихове" (1965), "Стари неща" (1983), "Появяване" (1989), "Агонио сладка" (1991), "Убийството на спящия човек" (1992), "Елегичен оптимизъм" (1993), "Отдавна..." (1998), "Спомен за страха" (1998), "Надпяване" (2001), "Избрано" (в 4 тома 2002).
Написал е и сценариите на игралните филми "Спомен за близначката" (1976), "Чуй петела!" (1978), "Илюзия" (1980), "Масово чудо" (1981, забранен за прожекции), "Бяла магия" (1982), "Памет" (1985), "Селцето" (тв сериал, забранен за излъчване), "Без драскотина" (1989), "Нещо във въздуха" (1993), "Съдбата като плъх" (2001), както и на сценарии за анимационни и научно-популарни филми.
