Д ецата на ромите бяха длъжни да ходят на училище. Така настъпи известно сближаване или най-малкото между българи и роми имаше поне по-мирно съжителство.
Днес отново цели светове разделят двете народностни групи. Необузданите времена на прехода през 90-те години струваха работното място на много роми. Започна да се шири пълна занемареност, описва ситуацията "Фолкщиме".
Децата на ромите имат за задачата да носят пари, вместо да учат.
Малко пари дава и държавата - социалната помощ от около 18 евро на човек. Изолирането на ромите е ежедневие. От известно време дискриминацията е дори партийна програма.
Основаната м.г. дяснонационалистическа партия "Атака" спечели от раз на парламентарните избори 8,2% чрез лозунги срещу ромите и турците, другото голямо малцинство в страната. Според изданието
за разлика от времената преди промяната, сега положението на турците е несравнимо по-добро, отколкото на ромите.
Партията на българските турци е в правителствената коалиция, много от тях притежават двойно гражданство и при нужда могат да се сбогуват в посока Босфора. Освен това правителствата в София и Анкара имат поне една обща цел - членството в ЕС.
Николай Кирилов, който като пръв представител на ромското малцинство е избран за независим общински съветник в родния си град Лом, не се страхува от активистите на "Атака". Той обаче споделя пред вестника, че
един ден на самите роми може да им дойдат до гуша екстремистките подстрекателства.
Тогава България може да стане арена на ромски бунтове, както Словакия през 2004 г., цитира думите му германският вестник "Фолкщиме".
