С ъвместимо ли е правото на стачка с правата на потребителите? Този въпрос е изключително актуален във Франция, където на 4 юли Министерския съвет ще бъде разгледан проектозакон за гарантиране на минимално обслужване в обществения транспорт.
Проектът предизвика вече острото недоволство на синдикатите - някои го определят като безсмислено провокиращ, други говорят за ненужен и опасен проект.
Франция обаче не прави изключение и подобен дебат съществува в повечето европейски страни.
В много от тях вече се гарантира минимално предоставяне на услуги в обществения транспорт, като например в Италия.
1988-а бе направо "черна година" заради социалните движения в страната: стачките следваха една след друга и тровеха живота на обикновените хора.
Затова синдикатите решиха да въведат ред и да създадат
правила и дисциплина при провеждането на стачки
Две години по-късно, през 1990, италианският парламент въведе минимално предоставяне на услуги в обществения сектор и особено във важни сектори като здравеопазването, електроснабдяването и, разбира се, транспорта.
Законът има за цел да гарантира два основни типа права, които често си противоречат - правото на стачка на работниците и правото на потребителите да бъдат мобилни.
В тази връзка в Италия бяха въведени часови зони от по три часа сутрин и три часа вечер, за да се осигури минимална възможност за придвижване на хората.
Антонио Мартони е председател на Комисията за гарантиране на прилагането на закона от 1990-а. При механизмите на закона според него е важно е да се подчертае, че на практика има три вида гаранции.
За местния транспорт има две защитени часови зони - сутрин и вечер. Същото важи за въздушния и железопътния транспорт.
В закона е записано и условието за най-малко десетдневно предупреждение, както и изискването за интервал между две стачки, който е изключително важен в сектори с много синдикати, които често са конкурират помежду си.
Само в сектора на въздушния транспорт в Италия има 32 синдиката
Седемнайсет години след влизането в сила на закона, броят на стачките не е намалял, но са ограничени последствията им върху живота на хората, споделя Мартони.
Проблемът не е чужд и в Белгия. Либералните депутати се опитват да наложат минимално предоставяне на услуги в обществения транспорт.
Синдикатите обаче гледат с лошо око на тази идея, тъй като смятат, че по този начин се поставя под въпрос правото на стачка.
Белгийският закон постановява, че общественият сектор не може да бъде прекъсван и въвежда минимално предоставяне на услуги в обществения транспорт.
Заради липса на споразумение със синдикатите обаче на практика няма никакви разпоредби за гарантиране на минимални услуги. А не трябва да се забравя, че
95% от белгийците членуват в синдикати
В България последните промени в Закона за уреждане на колективните трудови отношения либерализираха правото на стачка.
Преди измененията бе недопустимо да има стачка в енергетиката, съобщенията и в здравеопазването. От края на миналата година работещите в тези отрасли имат право на ефективна стачка.
Съгласно направените промени правото на стачка е въздигнато в конституционно право на гражданите. Международната организация на труда също не забранява стачките в енергетиката и в здравеопазването.
Според икономисти обаче една всеобща стачка сред лекарите например, би имала
сериозни последици не само за здравето на пациентите,
но и за икономиката като цяло.
За да се избегне крайната мярка за ефективни стачни действия, законът създаде Национален институт за помирение и арбитраж, известен като Арбитражната комисия.
Именно тази комисия даде зелена светлина на лекарите и сестрите от института за спешна помощ "Пирогов" да упражнят правото си, дадено им от закона.
Комисията разпореди, че лекарите трябва да приемат спешните случаи.
В един такъв случай ситуацията може да изглежда дори абсурдна. Лекарите нямат право да отказват помощ на спешните случаи, но при положение, че ги няма в болницата, спешните случаи трябва да бъдат пренасочвани към други болници.
При това положение излиза, че те не нарушават закона.
Повечето пациенти биха сметнали, че са засегнати сериозно правата им, защото лекарят е задължен с цената на всичко възможно да спаси живота им.
В действителност в много болници техниката е морално остаряла, на други места липсва животоспасяваща апаратура, финансирането е недостатъчно, остър е недостигът на медицински персонал.
Невъзможността пациентите да получат адекватна медицинска помощ
също е нарушаване на правата им
Това обикновено не се отнася за стачкуващите в другите отрасли и особено за работещите в транспорта, когато стачкуват ефективно.
След използваната тактика от тяхна страна да блокират пътища, правителството е възложило на вътрешното министерство да се намесва, ако обществения ред се нарушава, а правата на гражданите са застрашени.
