Г лобалното затопляне може да коства на световната икономика загуби, достигащи до 7 трилиона долара, ако правителствата не вземат спешни меркви през следващите 10 години. Този извод прави в доклад от 700 страници сър Никълъс Стърн (The Stern Review), бивш главен икономист на Световната банка.
Докладът е разработен по поръчка на британското министерство на околната среда и е публикуван официално днес. Това е първият значим принос на икономист по темата за глобалното затопляне, заинтригувала досега главно учените по света.
Дори и незабавно да се сложи край на замърсяването, парниковите газове в атмосферата ще продължат да предизвикват затопляне на климата в продължение на още 30 години, а нивото на моретата ще продължи да се покачва в продължение на век, се казва още в изследването.
Температурите ще нараснат с 2-3 градуса през следващите 50 години, ако се запази настоящата тенденция. Ако емисиите на парникови газове продължат обаче да нарастват, температурите дори ще се повишат с още няколко градуса и това ще има
тежки последствия предимно за бедните страни по света
200 млн. души могат да станат жертви на наводнения или суши, породени от глобалното затопляне на планетата. Топящите се ледници ще повишат първо риска от наводнения, а после ще намалят запасите на планетата от вода, което ще застраши 1/6 от населението на Земята - главно в Индия, части от Китай и южноамериканските Анди.
Реколтите ще намалеят и това ще направи милиони хора, най-вече в Африка (вж. и доклада "Africa - Up in Smoke 2"), неспособни да си произвеждат храна. Нарастващото ниво на моретата може да стане причина за смъртта на стотици милиони хора годишно, предупреждава докладът.
Според бившия експерт на Световната банка човечеството трябва да похарчи в борбата с глобалното затопляне 1% от годишния брутен вътрешен продукт на планетата, т.е. близо 350 милиарда долара, ако не иска ръстът на този феномен да се повиши с 5 до 20 пъти.
Жителите на Африка вече изпитват върху себе си влиянието на климатичните промени, които ще ликвидират успехите в борбата срещу бедността на континента, ако не бъдат взети незабавни мерки, твърдят еколози.
Според данните от съвместно изследване на редица британски благотворителни и природозащитни организации промените в климата представляват невиждана заплаха за изхранването на континента.
Пустинните райони в Северна, Западна, Източна и отчасти Южна Африка стават още по-сухи, докато райони около екватора и в Южна Африка стават все по-влажни, се казва в доклада.
Средната температура на континента се е увеличила с 0,5 градуса
през последните 100 години. В някои части обаче покачването й е много по-голямо. Например в Кения през последните 20 години температурите са скочили с 3,5 градуса.
Глобалното затопляне още по-силно ще усложни всички тези проблеми, с които Африка вече се сблъсква, смята Ендрю Симс от "Фондация за нова икономика". По думите му само през миналата година 25 млн. души са се сблъскали с продоволствената криза в африканските страни южно от Сахара.
"Пустинните райони ще станат още по-големи пустини, а влажните ? още по-влажни. Хората ще се окажат в капан между ужаса от сушата и наводненията", твърди изследователят.
Той смята, че най-лошото в цялата тази ситуация е, че Африка по никакъв начин не съдейства за глобалното затопляне, което е резултат от икономическата дейност на богатите индустриални страни. Според Симс една от най-големите заплахи е непредсказуемостта на климата, която
усложнява развитието и самото оцеляване на земеделието
В своя доклад специалистите също така отбелязват, че от средата на 80-те години на ХХ век броят на извънредните ситуации, свързани с изхранването в Африка, почти се е утроил.
Учените все пак смятат, че по-съвършените методи на планиране, насочени към намаляване на опасностите от климатични катастрофи, паралелно с развитието на земеделски методи, работоспособни в условията на нестабилен климат, са вече проверени и могат да смекчат последствията от глобалното затопляне, ако бъдат използвани в цяла Африка.
Според авторите на доклада на Африка са й нужни от 10 до 40 млрд. долара годишно, но развитите държави предоставят едва 43 млн. долара, или едва 1/10 част от това, което самите те са обещали. В същото време за изкопаеми горива те харчат по 73 млрд. долара на година.
Специалистите са убедени, че отделяните вредни емисии газове в атмосферата ще трябва да се съкратят с 60-90%, което е много повече от квотите, установени от Протокола от Киото, изискващи намаляване с 5,2% в сравнение с 1990 г.
Докладът е публикуван в навечерието на конференцията на ООН, посветена на климатичните промени, на която ще се обсъжда изпълнението на условията на Протокола от Киото и по-нататъшните действия за борба с глобалното затопляне.
